Семейство папратови .

Родина – тропическите и субтропическите райони с умеренн климат в Америка, Африка,  Нова Зеландия и т.т. В природата са разпространени около  80 вида представители на този род. По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия.

Пелея зелена Pellaea viridis - съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея. Тя е с пълзящи коренища  и ваи събрани   в прикоренова розетка на дълги кафяви дръжки.  Ваите са едноперести с до 50 см дължина и 20 см ширина, сегментирани на овални, голи кожени листенца на къси дръжки. Този вид прилича на предходният  но се отличава  с по удължените си форми и  по големи размери на храста.

Съвети по отглеждането

Температура: През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.
Осветление: Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят
Вода: Преди поливане земната маса трябва да е добре изсъхнала
Влажност на въздух: Нормалната влажност в помещенията е напълно достатъчна
Размножаване: Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването  с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.
Подхранване: През лятото с прегорял оборски тор

Съвети
Пелеята се чувства  добре при  50 % влажност.  Прекалено високата влажност  не спомага за развитието им . Затова оросяване е нужно  в случаи че, през зимата е много  горещо в помещението. Оросяването се извършва с топла вода, така че водата да не се стича  на струи а да се разпръсква около листата. От хигиенна точка листата се измиват за да се отмие прахта или се почистват с мека кърпа или суха четчица.

Проблеми на отглеждането

Листата са набръчкани, съхнат  и падат  - ако в помещението е прекалено висока  температура- повече от 22-23°C, прекалено суха почва.

Листата са меки , чернеят и падат, има омекнали стъбла – при излишен полив , когато почвата не успее да подсъхне.

Листата стават меки и много бледи , почти прозрачни – прекалени силно осветление.

Новите листа са дребни – недостатъчно осветление.

На листата има жълти, тъмни петна - това са слънчеви изгарения.
Отделните листа жълтеят, а растението изостава в растежа си – при поражения от вредители ,например червеният акар.

Пелея не понася пресаждане в прекалено голяма саксия, затова се пресажда всяка година като заменяте само почвата, която леко се отделя от корените.

 



Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама