Cattleya forbesii –в различните условия (крайбрежни дъждовни гори, храсти, дюни,крайбрежни блата) на дървета и в стаята. Булбата  е дълга 10-20 см, листата – до 15 см, цветоноса е с 1 до 6 цвята. Цветовете са с диаметър до 10 см, жълтозелени.



Семейство Салепови   орхидеи. Родина Южна и Централна Америка, Антилскиете острови. Навярно, най – известният род орхидеи.

Катлеи - епифитно растение с ярко изразени  надземни корневища. В природата има  около 70 вида, а  хибридите получени от междувидовите  кръстоскиси,  също така и кръстоска с орхидея от друг род се изчисляват на хиляди.Различават се два вида тип катлеи. Представителите на първата има изтеглена месеста вретеновидна, а понякога сплескана круша с един връхен кожест лист. Цветоноса излиза изпод покривалото на кожестият лист. Цветонос излиза от покривалото на върха на новия прираст и носи няколко големи ароматни цвята. Преобладаващата им окраска  е от розово – виолетово до бяло.Често има жълти петна. Втората група представляват растения с дълги ( при някои видове до 1 м) цилиндрични резервоари носещи два и повече кожести листа. Цветоноса на върха  е с няколко цвята със среде размер. Цветовете са много  по  разнообразни по цвят от предходната група и често много плътна текстура. Много катлеи са достатъчно пластични растения, затова грижите за тях изискват да се стремим да създадем близка до природата  становка.Важно е да са оптимални не отделните условия, а тяхното съчетание. Например, създава се определен температурен режим, не бива произволно да се избира осветлението, влажността. Така, при прекалено топло съхранение през зимата, в условия на слабо осветление  те се изтощават, дишането ще преобладава над фотосинтезата. Прекомерният полив в съчетание с ниската температура може да доведе до гибел корените на растението.

Характеристика на някои природни видове катлеи  и среда на тяхното съществуване


Характеристика на местата на обитание от катлеи

Дъждовните тропически гори – разпространение,  главено в Централна и Южна Америка (басейна на река Амазонка,Ориноко и др.), Африка ( басейна нс р. Конго, Нигер, Замбези ). Срещат се на островите Мадагаскар, Индия, Малайският архипелаг, Индонезия, Нова Гвинея и др. Острови  в Океания. Сухия период в дъждовните тропически гори е слабо изразен. Денонощните температурни колебания достигат своите максимуми и са с 2-3 °С повече от дъждовният период. Влажността на въздуха денем е 100%., нощем минимум 55-60%. За тези епифитни растения произхождащи от тропическите дъждовни гори е необходима висока влажност при равномерна температура през цялата година и приемливо осветление.
Сезонни тропически гори:  характерното при тях е наличието на един или два сухи сезона  за една година. Тези частично или напълно листопадни гори са разпространени  по Тихоокеанското крайбрежие, Централна Америка, Венецуела, на изток в Бразилия и Парагвай; на западното крайбрежие на Индия, Бенгали и в много райони на Юго- Източна Азия. От многообразието на сезонните тропически гори се открояват два принципно основни вида: гъсти вечнозелени гори – малко по сухи от дъждовните тропически гори. С дневни колебания на температурата от 5-10°С. Влажността на въздуха денем съставлява 90%, а нощем 70 %. Листопадът (саванните гори)- с рядко разположени големи групи дървета, хвърлящи листата си по време на сухия период. С дневни колебания на температурта5-15°С. Влажността на въздуха денем достига 90% а нощем 65%. За тези епифитни растения  произхождащи от сезонните тропически гори  е необходим дълъг период на покой,  който при някои растения продължава 4-6 месеца.
Планински дъждовни гори – това са горите разположени над 800 м над морска височина и повече. За планинските дъждовни гори е характерно изменение на климатичните условия  в зависимост от надморската височина. С увеличение на височината се наблюдава намаляване размера на дърветата и намаляване на тяхното видово разнообразие. Количествата на превалявания с височината расте, а след това намалява.  При това максималното количество валежи се пада на средната част по височините или примерно на 1500 м. Температурите с увеличение на височината падат
Дневните колебания на температурите като правило са големи а сезонните са прекалено слаби. Според повишаване на надморската височина влажността се увеличава за сметка на облачността но едновременно с това  се намалява осветлението.особенностите на планинските дъждовни гори е постоянното интензивно движение на влажния въздух, забележително е понижаването  на нощната температура при едновременно повишаване на относителната  влажност.: нощно време обилната роса е като мъгла.