Cattleya dowiana –дъждовна тропическа гора, високо, по големите дървета. Булбата е с дължина до 30см, листата са  до 25см, цветоноса е с 2 до 5 цвята. Цветовете са с диаметър 15-20 см, светложълти, устната е червено виолетова.

Семейство Салепови орхидеи. Родина - Южна и Централна Америка, Антилскиете острови. Навярно, най – известният род орхидеи. Катлеи - епифитно растение с ярко изразени  надземни корневища. В природата има  около 70 вида, а  хибридите получени от междувидовите  кръстоски, а също така и кръстоска с орхидея от друг род се изчисляват на хиляди.Различават се два вида тип катлеи. Представителите на първата имат изтеглена месеста вретеновидна,  а понякога  сплескана круша с един връхен кожест лист. Цветоноса излиза из под покривалото на кожестият лист. Цветонос излиза от покривалото на върха на новия прираст и носи няколко големи ароматни цвята. Преобладаващата им окраска  е от розово – виолетово до бяло.Често има жълти петна. Втората група представляват растения с дълги ( при някои видове до 1 м) цилиндрични резервоари носещи два и повече кожести листа. Цветоноса на върха  е с няколко цвята със среден размер. Цветовете са много  по  разнообразни по цвят от предходната група и често много плътна текстура. Много катлеи  са достатъчно пластични растения затова грижите за тях изискват да се стремим да създадем близка до природата  обстановка. Важно е да са оптимални не отделните условия, а тяхното съчетание. Например, създава се определен температурен режим , не бива произволно да се избира осветлението, влажността. Така, при прекалено топло съхранение през зимата в условия на слабо осветление  те се изтощават, дишането ще преобладава над фотосинтезата. Прекомерният полив в съчетание с ниската температура може да доведе до гибел корените на растението.


Характеристика на някой природни видове катлеи  и среда на тяхното съществуване


Характеристика на местата на обитание от катлеи


Дъждовните тропически гори – разпространение главно в Централна и Южна Америка (басейна на река Амазонка,Ориноко и др.), Африка ( басейна на р. Конго, Нигер, Замбези ). Срещат се на островите Мадагаскар, Индия, Малайският архипелаг, Индонезия, Нова Гвинея и др. Острови  в Океания. Сухия период в дъждовните тропически гори е слабо изразен. Денонощните температурни колебания достигат своите максимуми и са с 2-3 °С повече от дъждовният период. Влажността на въздуха денем е 100%., нощем минимум 55-60%. За тези епифитни растения произхождащи от тропическите дъждовни гори е необходима висока влажност при равномерна температура през цялата година и приемливо осветление.
Сезонни тропически гори-  характерното при тях е наличието на един или два сухи сезона за  една година. Тези частично или напълно листопадни гори са разпространени  по Тихоокеанското крайбрежие, Централна Америка, Венецуела, на изток в Бразилия и Парагвай, на западното крайбрежие на Индия, Бенгали и в много райони на Югоизточна Азия. От многообразието на сезоните, тропически гори се открояват с два принципно основни вида: гъсти  вечнозелени гори – малко по сухи от дъждовните тропически гори. С дневни колебания на температурата от 5-10°С. Влажността на въздуха денем съставлява 90%, а нощем 70 %. Листопадът (саванните гори)- с рядко разположени големи групи дървета хвърлящи листата си по време на сухия период. С дневни колебания на температурта5-15°С. Влажността на въздуха денем достига 90%, а нощем 65%. За тези епифитни растения  произхождащи от сезонните тропически гори  е необходим дълъг период на покой,  който при някои растения продължава 4-6 месеца.
Планински дъждовни гори – това са горите разположени над 800 м надморска височина и повече. За планинските дъждовни гори е характерно изменение на климатичните условия, в зависимост от надморската височина. С увеличение на височината се наблюдава намаляване размера на дърветата и намаляване на тяхното видово разнообразие. Количествата на превалявания с височината расте, а след това намалява.  При това максималното количество валежи се пада на средната част по височините или примерно на 1500 м. Температурите с увеличение на височината падат
Дневните колебания на температурите като правило са големи, а сезонните са прекалено слаби. Според повишаването на надморската височина, влажността се увеличава за сметка на облачността, но едновременно с това  се намалява осветлението. Особенностите на планинските дъждовни гори е постоянното интензивно движение на влажния въздух, забележително е понижаването  на нощната температура при едновременно повишаване на относителната  влажност. През нощта обилната роса е като мъгла.