parkove.bg / Справочник - Флора / Бромелия - Bromeliaceae
Растението е родом от тропическите райони в Америка. В природата се намират около 2000 вида. Болшинството представители на това семейство – растения с къси стъбла и дълги мечевидни кожести листа обхщащисе едно в друго и образуващи фуниевидна розетка. Именно от центъра на розетката се появява цветонос. Цветовете са събрани в просто или сложно класовидно, метличесто, във форма на глава или гроздовидни съцветие, в зависимост от видовете. Много от връхните листа на розетката менят окраската на по-ярка – червена, жълта,синя и .н. След цъфтеж майчината розетка отмира, но в същото време растението образува много странично дъщерни филизи.
Повечето бромелиеви са епифитни растения, растящи по стволовете на дърветата. При едни бромелиеви розетката на листата са плътни, широки предназначени да събират вода. При други- листа улавят влагата със своите тънки люспички или власинки.
Бромелия идва от места с влажен климат и малко или много еднакви валежи през цялата година.Няма изразен период на покой, затова в цялата година се се държи в еднакви условия.
В течение на цялата година температурата е 18-24 ° не по-малко от15 °С .
Високата влажност на въздуха – периодично оросяване-веднъж в денонощието и два пъти през лятото.
Поливът е обилен, предпочита топла вода, зимата малко по умерен.
Към тази група се отнасят : ананас,фусмания,врезия,криптантус,някои видове нидуляриум и др.
Bromeliads, идващи от места с ясно изразен сух период на почивка
- имат значителен период на покой.
- Нормални летни температури и по-студени условия през зимата - в интервала 16-18 ° C, но не под 12 ° С.
- Високата влажност през пролетта и лятото, през зимата само на периодично пръскане - веднъж седмично.
- Пролетта и лятото напояването е в изобилие, зимата поливането е рядко, веднъж в седмицата.
Към тази група се отнасят ехмея , билбергия, неорегелия и др.
За успешното отглеждане е необходимо:
Местоположение с много добре осветление но засенчването от преките слънчеви лъчи през лятото макар някои бромели, например ананас или криптантус обичат пряко слънчево осветление.
Растения с гъста розетка от листа се поливат непосредствено в розетката. Въпреки това, през зимата , когато растенията са отглеждани на хладно, препоръчително е поливането да е в почвата за да се избегне загниване на листата. Водата за поливането трябва да е мека, неваровикова.
Всички бромелии обичат свежият въздух, затова е нужно периодично да се проветрява помещението, да се пази от течение.
Торовете се внасят във вид на некореново подхранване с комплексни минерални торове (специално за бромелиеви по инструкция или за обикновени стайни растения но в ½ доза).Подхранването, веднъж на месец.Разтвореният тор се налива в розетката на растението по време на поливане или напръскайте растението.
Присаждане по необходимост в началото на пролетта. Кореновата система при повечето бромелиеви е слабо развита без да имаме впредвид внушителните размери на надземната част на растението затова саксията за пресаждане трябва да бъде не много голяма.
Важна роля имат физическите свойства на почвата - тя трябва да бъде много пухкава, добре пропускаща влага и въздух. Киселинноста на почвата за бромелиевите трябва да бъде умерена т.е. рН 5. Добрият дренаж за бромелиеви съставлява 1/3 до ½ от височината на саксията. За да се получи рохкава почва в нея се добавя ситно нарязани хвойнови кори (например ела или бор заедно игличките) а също така и брезов въглен. Почва - 2 части листна тор,1 част хумус, 1 част хумус, 1 част торф и 1 част пясък. съставът на почвата зависи от вида на бромелията, на някои от тях задължително се добавя и прегоряла тор, другите насечен мъх, нарязани коренища на папрат.
Размножаване на бромелии:Размножават се със семена и с нови розетки имащи корени. Трябва да отбележим че разрасналото се растение с неотделени детки цъфтят по добре. Успехът на размножаването със семена зависи от стерилността на почвата и третиране на семената.
Семената се сеят в плитки саксии в смес от листова почва и пясък или нарязан торфен мъх нарязани корени от папрат . разсада се отглеждат на топла почва с температура около 30 °С,във влажни условия и в лека и от книгата на Питър Маккой „Стайни растения”.
Ценноста на бромелиевите освен невзискателноста на някои видове се състои в това че цъфтежа на болшинството от тях през зимата образува големи плидници – като ананаса.
Плодовете на бромелиите е кутийка или зрънце.При някои видове бромелиеви зрънцето образува сочни големи плодници като ананаса.
В семейство Бромелиеви има една обособена група растения – така наречените петрофилни (сукулентни) бромелии. Родина им е прерията на Мексико. Те растат по сухи каменисти места. Условията, при които трябва да се отглеждат, са както при кактусите. Мястото трябва да е възможно най-светлото, без притеснения от преки слънчеви лъчи. Зимата трябва да им се осигури също добро осветление и прохладно помещение – 8о – 12оС. Поливането зимата е рядко – примерно веднъж на 2 седмици. В пролетно-летния период се поливат по-често, но умерено – 1 – 2 пъти на седмица.
Много от бромелиевите са епифитни, растящи на стволовете на дърветата. Такива са: тиландсия, ехмея, билбергия, неорегелия, гуцмания, нидулариум, вриезея и др. Корените на тези растения им служат само за прикрепване, а вода и хранителни вещества те получават чрез “чашката”, образувана от розетката, а също така и чрез фини власинки, покриващи листата. Съответно кореновата система на тези бромелии е развита слабо и в стайни условия те трябва да се засаждат в плоски, не големи саксии. Може и да се прикачат с тел за парче дървесна кора, а корените да се увият във влажен мъх. Те не понасят калций и затова трябва да се поливат с мека вода.
Растенията от това семейство произхождат от тропическите и субтропическите райони на Южна Америка.
В природата съществуват повече от 2000 вида бромелиеви.
Повечето представители на това семейство са с къси стебла и дълги мечовидни листа, които образуват розетка. От средата на розетката се появява цветоносът. Цветовете са събрани в съцветия – прости или сложни класовидни, метловидни или кистовидни. При много от бромелиевите по време на цъфтежа връхните листа на розетката си променят цвета – стават ярко червени, жълти, сини или други ярки цветове. Повечето бромелии цъфтят зимата. До началото на цъфтежа може да минат няколко години, а самият цъфтеж продължава няколко месеца. След цъфтежа обикновено розетката умира, но до това време е образувала нови розетки. При някой видове бромелии плодовете образуват съплодия, например при ананаса.
При някои бромелии розетките са плътни, широки и са предназначени да събират в себе си вода. При други розетките са рехави, листата са тънки, покрити с фини власинки, чрез които "улавят" влагата от въздуха.
Бромелиите биват наземни, епифитни, петрофилни (сукулентни) и атмосферни.
Наземни бромелии са: ананас, криптантус, дикия и др. Те имат добре развита коренова система и дебели месести листа, служещи като хранилище за вода в сухия период.
Много от бромелиевите са епифитни, растящи на стволовете на дърветата. Такива са: тиландсия, ехмея, билбергия, неорегелия, гуцмания, нидулариум, вриезея и др. Корените на тези растения им служат само за прикрепване, а вода и хранителни вещества те получават чрез “чашката”, образувана от розетката, а също така и чрез фини власинки, покриващи листата. Съответно кореновата система на тези бромелии е развита слабо и в стайни условия те трябва да се засаждат в плоски, не големи саксии. Може и да се прикачат с тел за парче дървесна кора, а корените да се увият във влажен мъх. Те не понасят калций и затова трябва да се поливат с мека вода.
В семейство Бромелиеви има една обособена група растения – така наречените петрофилни (сукулентни) бромелии. Родина им е прерията на Мексико. Те растат по сухи каменисти места. Условията, при които трябва да се отглеждат, са както при кактусите. Мястото трябва да е възможно най-светлото, без притеснения от преки слънчеви лъчи. Зимата трябва да им се осигури също добро осветление и прохладно помещение – 8о – 12оС. Поливането зимата е рядко – примерно веднъж на 2 седмици. В пролетно-летния период се поливат по-често, но умерено – 1 – 2 пъти на седмица.
Атмосферните бромелии са отделна група растения, които не се нуждаят от почвен субстрат. Те “улавят” влага и хранителни вещества от въздуха. Нуждаят се от много влага. Успешно се отглеждат в затворени терариуми или до стайни фонтанчета с постоянно течаща вода.
Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама
Добави коментар
Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.
За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. ► Регистрация