Семейство аероидни:  Родината на Антуриума е тропика на Америка. Много видове  се отличават с изключителна красота на цветовете, пищност и красота на листата.  Листата са големи, кожести с различни форми. 

Голямо растение достигащо височина   70-90 см., повече подхожда за отглеждане в оранжерийни условия или в градината. Съществуват сортове с бели, розови, оранжеви или червени цветове.


Антуриум ШерцерAnthurium scherzerianum  (розово фламинго).-Можете да го изберете за отглеждане в стаята. Съцветията му като правило са червени, бели. Растението достига 30 см височина, има спирално завит кочан.

СЪВЕТИ ПО ОТГЛЕЖДАНЕТО

Температура: растениети изисква топли помещения, температура 18-20°C, но далеч от отоплителните тела. През зимата минимум 15°C.
Осветление: антириум много бързо се адаптира  към условията на помещението, не обича пряка слънчава светлина,обаче изисква много свелина  за да могат цветовете да разцъфтят и се оцветят в пищните си цветове.
Поливане: по всяко време на активния период на растеж, умерен но постоянен.
Торене:необходимостта от хранителни вещества не е особено голяма, достатъчно е от март до август да подхранвате един път на две седмици.
Влажност на въздуха: препоръчва се периодично (сутрин и вечер ) да се оросява, тъй като антириум се нуждае от много влажен въздух. Препоръчва се да обгърнете стъблата с торфен мъх за да се овлажняват
Пресаждане:Пресаждането се извършва в почва за бромелиеви растения и орхидей ( 1 част листна, 1  част хвойна, 1 част торф  и 0.5 части пясък) садят се в плоски саксии с  добър дренаж. В почвата се добавят парчета дървени въглища. След разсаждане да се пази от преки слънчеви лъчи, да се оросява често и много внимателно да се полива.
Размножаване:Рзмножава се от връхните израстъци, които имат и малки въздушни коренчета. Късо- стъбленият антуриум се размножава  като се развият страничните леторасти, а също и със семена.

Да се пази  от хладен въздух,течения, замърсяването на листата е пагубни за антуриума.


Вредители  по антуриума: най често антуриума страда от листна въшка, Щитоносни въшки  и Галова нематод

Щитоносни въшки- Въшките се заселват по долната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести.Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса".
Мерки за борба: механично почистване повърхността на листата -  протриват се с гъба със сапунен разтвор. След това се пръска  с 0.15% р-р актелик ( 1-2 мл/ 1 литър вода).

Цикламени акари-дребни паякообразни, които приличат на прах по долната повърхност на листата и обичат влажните условия за развитието си. Заразено растениеето спира да расте, краищата на листата се извиват, стъблата се изкривяват, цветните пъпки увяхват.
Мерки за борба:Унищожете заразените листа, използвайте акарициди:.пръска се с дерис,децис,актелик  и интра-вир. При силни поражения повторете обработката.

Галова Нематода - микроскопични кръгли червеи, които живеят в почвата и увреждат корените на растенията.Увредените корени на растенията не могат да поемат достатъчно хранителни вещества и постепенно умират. За съжаление заболелите от галова нематода растения трябва да се унищожат (ако кореновата система не е прекалено засегната).