Това са луковични растения, много от които са получили разпространение като стайни растения. В природата са разпространени в тропиците и субтропиците на стария и новият свят. Повечето амарилови имат дълги, плоски листа растящи по такъв начина, че  всички четни листа се разполагат само под четни, както и нечетни под нечетни и образуват по два реда.

Главната причина за популярността на амарилиса са ефектните съцветия, които могат да бъдат само от един или няколко цвята. За да разцъфтят растенията се нуждаят от период на покой. При това, ако растенията не бъдат в период на покой, то образуващите се съцветия умират.  Продължителността на периода на покой при амарилис е различен. При  зефирантеса и хипеаструма той е примерно 3- 4 месеца, което се обеснява със засухите  по родните му места. В  същото време за еухариса  е достатъчен 1.5 месеца за да си почине.

За успешното отглеждане на амарилис е необхоримо:
Да се организира период на покой, като се съкрати поливането веднага след като прецъфтят.
Честотата на поливане зависи от видовете растения. Не губещият листата си зухарис се полива ограничено,  растенията, които в период на покой остават само на луковици се изчистват от наземната част и се оставят в сухо състояние без полив.
Все пак, някои видове амарилис, които преминават времето на покой в безлистно състояние  изискват задължително  прохладно място(Нерина,валота) около8-10°С. Други като хипеаструма могат да се съхраняват и на стайна температура.
Мястото на амарилис се избира на ярка ,разсеяна светлина  или лека полусянка.  Амарилис не търпи пряка слънчева светлина.
Всички амарилови са много чувствителни към излишната влага, затова дори по време на вегатация избягвайте  да преполивате. В същото време към влажността на въздуха не са взискателни и от оросяване не се нуждаят.
В период на растеж и цъфтеж амарилови  се нуждае от подхранване с торове. За това се използват минерални торове за декоративни цъфтящи цветя. Подхранването започва още с първите листа през две седмици и приключва  1-2 месеца преди периода на покои. Органични торове не се използват, тъй като могат да заразят луковиците с различни заболявания.
Възрасните растения се присаждат в саксии, когато те отеснеят в почвена смес от 1 час листна горска, 1/2 – 1 част хумус, 1 част торф и 1 част пясък. В саксиите задължително се прави дренаж. Амарилови не обичат големите саксии, в тях те не могат да цъфтят Лукувиците се засаждат в саксите на 3 см от стената  и на 2/3 от височината на саксията. Лукувиците на еухарис,хиамантус се садят напълно в почвата. Много амарилис  като клавия, кринум, хиамантус тежко понасят нараняването на месестите лукувици при пресаждане.

Размножаване на амарилис:
Амарилис много лесно се размножава с лукувички –малки, които се отделят от майчината лукувица в периода на покой. Случва се по време на покоя да не се отделят малки,  затова при засаждането можете да срежете лукувицата на две или четири части при условие, че всяка част трябва да има  дънце и коренчета. Срезовете е задължително да посипете със стрити дървени въглища. Приготвените лукувички се засаждат  в почвена смес от 1 част пясък и част торф. Поливат се умерено. Ако ви е необходимо да получите много дъщерни лукувици,  то можете да направите следното:На дъщерната лукувичка се прави вертикален разрез, за да не се затварят можете да поставите тресчица. Лукувичките не се садят в почвата  а само се притискат за да потънат само коренчетата а дънцето да остане на повърхността. При поливане трябва да се внимава водата да не попада на срезовете. Не след дълго в срезовете се появяват дъщерни лукувици. Много интересно е размножаването на амарилови от семена. За това са нужни две цъфтящи растения от различен произход тъй като при опрашването, родствените растения  не образуват семена. Най добрият период е м.април когато осветлението е достатъчно за да се образуват семена. Обаразуваният плод- кутийка не се откъсва а се оставя докато узрее,сама се отделя и изсъхва. Семената се сеят  в широки купи, леко посипвайки почва,  същата като за лукувици, но с добавка  на 1 част торф и 1 част пясък. Овлажнява се с пулверизатор и се закрива със стъкло. Проветрява се 2 – пъти на ден. Необходимо е веднага да се посеят семената, те не се съхраняват, бързо губят кълняемостта си. При добри грижи започват да цъфтят на 3- 4 година.
Семейство амарилови  се отличава с непродължителен цъфтеж. Разцъфналите цветове издържат една – две седмици в зависимост от температурата в стаята. Следва да се отбележи, че ако попадне прашец от семенниците по цветовете те избледняват бързо. Затова е добре да се отстранят семенниците.