Това  обширно семейство на листови сукулентни растения. Включва изключително разнообразни видове и форми, разпространени в пустинните и каменисти  местности на Америка, Африка, Австралия и Азия.  Но самото название на семейство  Аизонови можете да срещнете и в друго наименование Аизоови. Именно за това семейство  важи названието”живи камъчета”.

В културата  са получили разпространение такива сортове на семейство аизоови като Делосперма, Литопс, Конофитум, мезембиантемум, фаукария, Фрития, Тридиадеми и др.
За успешното отглеждане  на повечето аизоонови е необходимо голямо количество слънчева  светлина по всяко време на годината, обаче след мъгливата зима към пролетното слънце  е необходимо да се адапрират постепенно, за да не се получат изгаряния.
Съхранението през зимата се извършва при 10 до 15 °C.
Периодът на покой се съпровожда с прекратяване на поливането и понижаване на температурата.
Внимателният полив, практически във всеки един период на растението осигурява умерен растеж.
Почвата трябва дабъде леко влажна след поливане и трябва леко да поизсъхне преди следващото поливане.
Пресажда се само при условие, че саксията се е препънила от разрасналите се корени.
Почвата  като правило е от 1 част листна почва, 1 част едър речен пясък, ½ глина, 1 част тухлени парченца.
След пресаждане аизонови не се нуждаят от поливане няколко дни, тъй като корените им могат да се повредят  и леко да загният.
Подхранването е допустимо само в период на вегетация в случай, че растението не е разсаждано повече от 2 години. Торовете се разтварят на ½ от препоръчаният концентрат и се внасят веднъж месечно.

ПРОБЛЕМИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО
На „живите камъчета” се повяват светло кафяви набръчкани  петна- това е слънчево изгаряне от прекалено яркото пролетно слънце. Ако през зимата растението не е стояло на слънце, то през пролетта е необходима да се адаптира много внимателно. „Живите камъчета” се адаптират много внимателно като за целта се използва леко затъмнение с помоща на тюлени завеси, марля, като постепенно се оставят за все по кратки срокове.
Ако листата не растат или растат прекалено бавно, то е възможно корените да са запълнили цялата саксия и им е нужно пресаждане. Ако пресаждането се е  извършило  преди година, то е възможно почвата да не е правилно композирана или има недостиг на хранителни вещества в почвата и е нужно подхранване.
Появила се е нова двойка листа, но старите не отмира,т а са все така зелени- това може да се дължи на преждевременното прекратяване на времето на покой и започване на поливане , поливането може да започне само тогава когато старите листа се сбръчкат и започнат да съхнат.
Ако листата са се удължили прекомерно и растението не цъфти, причината може да е недостатъчна светлина – природните условия на азионови предполагат максимално слънчево осветление.
Листата омекват и почерняват, ако е започнало загниване от прекомерно поливане. Ако загниването се е появило само по листата, то можете да спасите растението като изрежете почернелите части, добавите стрит въглен към почвата. Ако всички тези признаци ( сбръчкване,омекване,увяхнали) не се свързват с естественото отмиране на листата и се е разпростряло върху цялото растение, то вероятно корените са „удавени”. Необходимо  е да извадите растението от саксията. Ако не са изгнили всички корени, то можете да спасите растението.  Необходимо е да изрежете загнилите части, да подсушите на свеж въздух и посадите в нова почва.  Не поливайте поне седмица.

СЪВЕТИ:
Повечето стайни растения от сем.аизонови имат вид на неголеми закръглени камъчета, които изглеждат като спукани по средата, именно от тук идва и названието им ”живи камъчета”. В зависимост от вида, представителите на това семейство имат най-разнообразна форма – от сферични до изтеглени като тръбички. Окраската им също така е изключитела. От чисто зелена до синьо- синкаво, розово, кафяво с ивици, с петънца или прикрепени към повърхността нови камчета – като вградени скъпоцености.
Самото тяло на живите камъни представлява  сукулентен лист способен да се запаси с влага за много дълъг период  по време на засуха. Двойката листа е неизменна, на следващата година те отмират и на тяхно място се появява друга двойка.
Обаче и други аизонови повече приличат на малки храстчета със сукулентните си листа. Такива са делосперма и мезембриантемум, които се използват като почвопокривни растения в страните на средиземноморието. Там те цъфтят през цялата година и радват очите с жълти, розови, бели и люлякови цветове.
Разпространените аизонови растения са изключително нежни,  незабавно реагиращи на смяната на климата, нарушения при поливането на почвата или качеството на самата почва. За съжаление, всички нарушения при отглеждането им води до тяхната смърт, затова и разпространението им като стайни култури се получава при много малко от тях.
Най-често стайните видове биват нападани от галова нематода, макар че появата на гъбени комари може да причини същите щети.
Ако вредителите се открият случайно или при пресаждането е необходима внимателно да се  изтръскат корените от старата почва, да се изплакнат в разтвор на инсектицид. Препаратите се разтварят съгласно инструкцията. След това корените се подсушават на въздУх и се засждат.