Семейство върбинкови. Клеродендрума произхожда от Западна Африка. В природата има около 400 вида. Сравнително голямо стайно растение, което на височина достига до 2 - 2.50м. Цъфти през лятото, от юни до септември, с цветове в съчетание с червени или жълти венчелистчета.

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена, през зимата прохладна, желателно не повече от16°С, минимум 10°С. В прекалено топлото помещение листата жълтеят и вяхнат но растението леко се напада от вредители.
Осветление: Ярка, разсеяна светлина с малко  количество преки слънчеви лъчи. Добре расте на западният и източният прозорец. През зимата клеродендрон  се нуждае само от светло място, иначе при недостатъчно осветление започва да губи листата.
Полив: обилно от началото на лятото до есента. Връхният слой на почвата трябва да попресъхне  преди поредната поливка, т.т примерно веднъж на седмица. Зимата се полива  много ограничено, но зависи от температурата в помещението.
Тороне: от април до август се подхранва на всеки две седмици с течен тор за стайни растения.
Влажност на въздуха: периодично се оросява, обаче тъй като растението се нуждае  от много висока влажност на въздуха,  то оросяването само временно облекчава състоянието на растението, по-добре поставете саксия  с клеродендрон на подложка с вода или мокър чакъл и далеч от радиатора на отоплението.
Пресаждане: Всяка пролет. Почвата за клеродендрон – 1 част листна почва, 1 част оборска тор, 1 част торф, 1 част пясък.
Размножаване: стъблеви резници през пролетта и лятото. А също и със семена.

Проблеми на отглеждането
Клеродендрон не цъфти – ако през зимата се е намирал на пркалено топло, ако отдавна не са го пресаждали, когато има недостатъчни хранителни вещества в почвата или напротив. Тяхното изобилие  способства за това, че листата стават много големи в тъмно зелен цвят.
Ако стъблата на растението се изтеглят, новите листа са малки и растението не цъфти – това е от недостатъчното осветление  или недостатъчно торене.
Пъпките или  цветовето падат – ако е тъмно и студено, когато е много сух и топъл въздуха или при недостатъчен полив.
На листата се появяват жълто-кафяви петна, листата съхнат – слънчеви изгарения или прекалено интензивно слънчево осветление.
Червеният акар – в междувъзлията на стъблото се появява паяжина, листата стават меки, жълтеят и падат.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик.

Ако през лятото растението стои на открит въздух, още повече в градината то трябва да проведете профилактика срещу появата на листни въшки. Поразяват съцветията, спиране на рстежа, усукване на филизите и пъпките и даже гибелта на растението.
Мерки за борба: При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди.

Белокрлка – малка бяла мушичка , добре видима с невъоръжено око. Зеленоватите личинки се разселват на долната страна листата, иасмукват клетъчният сок и оставят  така наречената „медена Роса”, а по листата се забелязват  бледи и жълти петна. Поразените листа се усукват, жълтеят и падат
Мерки за борба: Изисква на всеки три дни да се пръска с инсектицид (фуфан, актелик,инта-вир) почистват се поразените листа.