Семейство Бигнониеви.

 Родина Централна и ЮжнаАмерика.  В природата  има  около 50 вида огромни, красивоцъфтящи дървета.  Отглежда се само един вид -Жакаранда мимозолистна Jacaranda mimosifolia,

Жакаранда мимозолистна Jacaranda mimosifolia- Това е клонесто дръвче около 1.5 м високо с приличащи на папрат листа  или на мимоза с двуперисто разсечени листа.Виолетовите  тръбести  цветчета  са събрани  четковидно съцветия. Цътежа е изключително обилен и започва пролетта.

Съвети по отглеждането

Температура: През лятото умерена – около  18-20°С, зимата около 16-17°С, но не по малко от 15°С.

Осветление: Ярка разсеяна светлина с малко пряка слънчева. Добре расте на западните и източни  прозорци.

Поливане: През лятото обилно. От есента умерено. Почвата винаги трябва да бъде влажна.

Торене: В период на растеж от април до  август, веднъж на месец се подхранва със специални комплексни торове за цъфтящи стайни растения.

Влажност на въздуха: Жакаранда обича влажният въздух затова периодично се оросява, а в период на цъфтеж се поставя на широка подложка с мокър керамзит.

Пресаждане: Пролетта , когато корените запълнят саксията . почва 1 ч хумус, 2 ч листна, 1 ч торф и 1 ч тор с пясък.

Размножаване: Стъблени резници през лятото. Семена през пролетта.

Съвети

Жакаранда изисква всяка година да се подкастри пролетта. Прищипват се клончетата за да се формира красива  корона. С времето долната част на стъблото се обезлиства. За да запазите красивия храст е добре  да подсадите млади резници до старор растение. За да се развива добре короната  то осветлението трябва да е равномерно а не само от едната страна.

Вредители по жакаранда

Белокрилките се заселват от долната страна на най-младите листа. През деня те стоят неподвижно и само при обезпокояване (раздвижване на леторастите) се разхвърчават на къси разстояния и отново кацат по долната страна на листата. През нощта са активни и прелитат от едни растения на други. Те избират най-младите листа по върха на растенията или на разклоненията. В една група има по 10-15 и повече яйца в зависимост от културата и степента на окосмяване на листата по долната страна. Ларви, които смучат сок главно по долната страна на листата и по-ограничено - от листните дръжки, стъблата и плодовете.

Мерки за борба:Тя е ефективна, само когато всички мероприятия - агротехнически, химични, биологични, физико-механични и др. са съчетани в единна система и са съобразени с плътността на популацията и възрастовата и структура. Извършва се дву-трикратно третиране през 6-8 дни с контактно действащи инсектициди.

Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата, по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди.