Принадлежи към семейство Vitaceae/Лозови.
Родината е тропическа, понякога субтропична Америка, Австралия. Азия. В природата са разпространени 350 вида. Това е вечнозелена лиана,  която се отглежда като ампелно растение  или се завързва към подпора.

Цисусът, известен и като руска лоза е изключително непретенциозно растение, което вирее и при неоптимални условия.
Общото при всички разновидности е, че са изключително устойчиви растения и виреят почти при всякакви условия. За родните ни условия цисусът се отглежда като стайно растение. Цисусът  изглежда ефектно увит около тръба с мъх и расте нагоре. Цисусът се отличава с бърз растеж.



Циссус антарктически cissus antarctica –тревиста лиана, листата са последователно разположени с яйцевидна форма до 10 см дължина. С редки назъбени краища. Тъмнозелени на цвят. Стъблата, дръжките и мустачките са гъсто покрити с кафяви власинки. Цветовете са зелени, събрани в съцветия

Съвети по отглеждането
Температура:за цисус ромболистен и антарктически; Умерена зимата, обичат прохладните помещения 15-18°С, минимум,  а зимата .10-12°С . Пазете  цисус от течение, за цисус температурат трябва да бъде винаги умерена или топлп , минимум 16°С.
Осветление: Ярка, разсеяна светлина. Цисус антарктически и разноцветен не понасят преки слънчеви лъчи и растат в сенчести места обаче много добре се чувстват на източното или западно крило на прозореца. Цисус ромболистен е по светлолюбив, за него подхожда място около южния прозорец, а през лятото може да се изнесе в градината, балкона, засенчва се само в обедните часове.
Полив: Обилен от пролетта  до есента. зимата (октомври до февруари) умерено.  Цисус  зле понася засушяването  на почвата, а излишната вода може да унищожи растението.
Торене: Цисус  е бързорастящо растение и бързо извлича хранителните вещества от почвата, затова трябвя да се подхранвя всяка седмица от април до септември използвайки течен тор  за стайни растения.
Влажност на въздуха: Цисус много добре се чувства при периодично оросяване, но ако растението се намира в помещение с централно отопление  трябва да се оросява по често – сутрин и вечер. С приключване периода на покой- пролетта, след пресаждане е добре да се измие с топъл душ за да се свали натрупаният прах да се ободри растението.  Цисус разноцветен не понася сухият въздух, налага се да се оросява  няколко пъти на ден.
Пресаждане: почва – 1 част торф, 1 част листна , 1 част хумус, 1 част оборска тор, 1 част пясък. младите растения се присаждат всяка година а растенията на повече от 5-6 години през 2 години но се торят всяка година. За да се създаде по голям храст  при цисус се прекършва връхната пъпка на филиза.
Размножаване: резници през пролетта и лятото, за това се срязват няколко връхни резника, а след това се вкореняват и се садят в една саксия.

Проблеми на израстването

Пожълтяване на листата – от недостатъчен полив, недостатъчни хранителни вещества в почвата, излишен калции , т.т полилли сте с твърда вода.
Листата стават бледи – това е от прекалено силно осветление а също така може да бъде предизвикано от червеният акар.
Необходимо е да отбележим, че при лошо осветление цисус  силно оголява в долната част на стъблото. Растежа се забавя и се губи декоративната красота.  Трябва да отбележим, че сорта цисус ромболистен Елен Даника  е много по светлолюбив от обикновенният цисус.
Кафяви крайчета на листата – най вероятната причина – сух въздух, възможно е иот недостатъчен полив, студен въздух или допир до студеният прозорец през зимата.
Кафяви петна по листата  - при мокра почва или рязко понижаване на температурата а също така  и използването на много твърда вода.

Вредители по цисус

Щитоносни въшки- Въшките се заселват по доната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести.Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса".
Мерки за борба:Отстранява се с влажен тампон и се пръска растението с инсектициди. Можете да напръскате растението с разтвор на спирт и сапун. Напръскаите с инсектицид ( актелик, карбофос, децис).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна.Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.