Семейство страстоцветни.

Родина- Южна Америка, Австралия, Азия, о. Мадагаскар. Пасифлора или наричана още - мъченица, часовник, цветето на страстта, „страстниче, и др. е род пълзящи, топлолюбиви растения, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри. Познати са над 500 вида. Цветовете на пасифлората са  красиви, необичайни, но не дълговечни. Пасифлора расте бързо, заема до  края на лятото целия прозорец.


Пасифлора синя Passiflora caerulea – лазеща лиана с перести, дълбоко разсечени листа, на стъблата има  прости, не разклонени мустачки, разположени  в пазвите на  листата, които  сами протягат  към  опора. Цветовете са единични, до 10 см в диаметър, имащи лек аромат. Плод – оранжево  зърно с яйцевидна форма до 6 см дълго. 

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена или прохладна, лятото от 18 до 24°С. В прекалено  топло помещение листата  жълтеят и съхнат, пъпките  и цветовете се  образуват  не много, растението  бързо губи  декоративната  си  привлекателност. От  есента, пасифлора се  нуждае  от по прохладно помещение, с температура  около 13-16°С. Ако няма  възможности да се съхранява пасифлора през  зимата  в прохлада, то най добре да се отглежда като едногодишно растение. Възобновява се със семена всяка пролет. В топло помещение с отоплителна  система пасифлора  ще олисее, губи всички листа, и може даже  да загине.
Осветление: Максимално осветление.  На южен прозорец пасифлора може да бъде отрупана с цветя и пъпки, обаче в най горещите часове на деня се нуждае от засенчване. Най добре подхождат западното и източното изложение.
Полив: Обилен от пролетта до есента. Почвата трябва да бъде през цялото време влажна. Зимата се полива рядко, примерно веднъж на 7-10 дни.
Подхранване: От април до август с тор за стайни цъфтящи цветя- дозата на ½ от препоръчаната. Подхранва се на всеки 2 седмици.
Влажност на въздуха: Периодично оросяване от пролетта до лятото, но само когато растението не е на слънце на обяд.
Пресаждане: Всяка пролет. Преди пресаждането, до появата на пъпки пасифлората се подрязва примерно на 1/3 от дължината на клончетата. Почва – 1ч градинска, 1ч листна, 1ч торф, 1ч пясък.
Размножаване: Семена в началото  на пролетта, стъблени резници през лятото.

Пасифлора е е едно от не многото стайни растения които се отличават не само със своята невзискателност, но и със способността си да расте добре, да се развива и даже да цъфти на всеки прозорец достатъчно осветен.

Проблеми по отглеждане

Растението забавя ръст, листата жълтеят – недостатъчен полив, пролетта и лятото почвата трябва да бъде винаги влажна.

Връхчетата на стъблата са меки и наклонени – ако е висока температурата и сух въздуха, недостатъчен полив.

Растението е  вяло листата са бледи, увиснали – мокра почва. След поливане отлейте водата от подложката, необходим е дренаж.

Новите  листа са малки – недостатъчно хранителни вещества, недостатъчно осветление.

Плодовете на пасифлората остават жълти покрити с тъмни петна, листата са набръчкани – ниска температура и висока влажност, при рязко съкращаване на светлината есен.

Пасифлора не цъфти – ако е посадена в голяма саксия,ако растението расте слабо, слабо облистено, малки листа- недостатъчно хранителни  вещества.

Ако листата са големи интензивно зелени-  от излична тор. Освен това псифлора не цъфти или лошо цъфти от недостатъчно светлина.

Вредители по пасифлора - най често е нападана от паяковидният акар, листна въшка, щитовидна въшка. Появяват се при сух въздух.



Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама