Семейство куртови.

Пахиподиум Ламе Pachypodium lameri – Родината му е о. Мадагаскар, Южна Африка. Това е дървовидно растения с месесто стебло (като при сукулентите), покрито с иглички като при кактусите, и дълги тесни листа, които падат в периода на покой. Разликата между това растение и кактусите е, че то не се нуждае от презимуване в хладно помещение. Като цяло това не е взискателно растение. Най-разпространен е Пахиподиум Ламар или Мадагаскарската палма. Произхожда от о.Мадагаскар, където расте в сухи райони. Това растение няма нищо общо с палмите. На гръцки "pachys" означава месест, а "podos"- крак.
Много едро растение, с основно цилиндрично стебло и дълги линейни листа, леко мъхести от долната си страна. При основата на всеки лист има по три шипа. В естествени условия, този вид достига до 5-6 м височина. В стайни условия достига 1 м височина.

Съвети по отглеждането
Температура:  Растението е топлолюбиво, около 25-27°С през лятото. През зимата не по-ниска от 15°С. Не понася преовлажняване на кореновата система. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на балкона.
Осветление: За пахиподиума е нужно светло слънчево място. Расте добре на южен прозорец.
Поливане:  През пролетта и лятото ( от май до септември) умерено, почвата се поддържа влажна непрекъснато. Ако поливането не е достатъчно, растението може да хвърли листата си. След опадване на листата, до образуването на новите издънки, на практика не се полива. Пахиподиум късостеблен се полива оскъдно през цялата година.
Подхранване:  В периода на образуване на нови издънки, пахиподиума се подхранва със специален течен тор за кактуси, като се добавя във водата за поливане, за да се получи по-слаб разтвор. Не се подхранва повече от един път в месеца.
Влажност на въздуха:  Пахиподиума е устойчив на сух въздух. Но листата му може да се забърсват с влажна кърпа, за да се почистят от прах. При твърде сух въздух в помещението пахиподиума может да бъде нападнат от акари или трипс.
Пресаждане:  През пролетта всяка година. Почвата трябва да е рохка и слабокисела. Сместа е от 1 част листовка, 1 част торф, 1 част хумусна почва, 1 част пясък и парче кирпич. Може да се използват готови смеси за кактуси от магазините. Дренажа е задължителен. До 5-6-тата им година, растенията се пресаждат ежегодно, по-възрастните екземпляри – на три години веднъж.
Размножаване:  От семена, но процеса е много труден в домашни условия.
Предупреждение: Млечния сок на растението е отровен!

Вредители при пахиподиума

Червеният паякообразен  акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина.Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актели

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии, а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно,  трипс нанася вреди по цветовете, които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба:  Растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).
Съвети
Пахиподиумите не са капризни растения , но винаги трябва да се помни, че са сукуленти, т. е. не понасят застой на влага в почвата. Самата почва трябва да не е много плодородна и се насипва върху добър дренаж. Обикновена градинска пръст, смесена със същото количество речен пясък, е напълно подходяща.
В периода на активен растеж трябва да се полива обилно, но само при пълно  изсъхване  на пръстта.
През зимата, когато заради слабото слънчево огряване растежът практически спира, вода се дава още по-рядко. Тогава трябва да се внимава температурата да не пада под 15 градуса, за да не пострадат корените.
През лятото растението ще се чувства отлично на балкона, но без възможност да го вали.
Короната трябва да получава максимум слънце, а саксията е добре да се засенчи. Въпреки голямата си непридирчивост пахиподиумът може да заболее или даже да загине.
Ако окапят листата му, незабавно спрете поливането и го възобновете чак след появата на нови листа.
Ако желаете вашият пахиподиум да образува корона още докато е малък, просто повредете върха му - растението ще се разклони.
Помнете: млечният сок на растението е силно отровен! Попадането му в открити рани може да доведе до твърде лоши последици.