Семейство зимзеленви.
Родина-Южна  Европа, Африка, Азия, Япония.

В природата растат  три вида Олеандри, в културата има само един вид  Олеандър обикновен  Nerium oleander.

Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземноморието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи.
Наричат го още зокум и лян. Това елегантно храстче лъхти леко, сладникаво и упойващо, и в този аромат има нотка ориенталска страст - тайна, мистична, изпълнена с фантазия. Но зокумът не привлича само с благоуханието си. Той впечатлява предимно с цветовете си, разположени в съцветия по върховете на разклоненията. Те са с петлистна чашка и венче, което образува тръбица, разширена във фунийка с пет дяла. Прости или кичести, те имат и твърде разнообразна багра: бели, светлорозови, розовочервени, кремави, жълти, червеникавооранжеви, карминени, тъмнопурпурни. Съществуват културни форми с жълтозелени и изпъстрени листа. Зокумите се различават и по височина. Някои джуджести сортове достигат едва 30 см, докато голямата част от култивирате порастват до два метра.Короната им се образува от десетина мощни стъбла, които растат буйно и се разклоняват в горната си половина. По тях се подреждат срещуположно двойки листа, които не могат да се сбъркат с листата на никое друго домашно растение. Те са тесни, дълги, твърди, лъскави и кожести с по-светла  централна жилка.. По облик напомнят донякъде листата на лавровото дърво, но са значително по-тесни, близки до върбовите. Листата се задържат две, рядко три години предимно по младите клонки.

Съвети по отглеждането

Температура:Умерена през лятото, зимата не по малко от 7°С, предпочита хладно зимуване -8-12°С
Въздушна влажност: По отношение на въздушната влажност, Олеандерът не е взискателен.
Поливане: Поливането през лятото е обилно, а през зимата – пестеливо.
Торене:Почвеният субстрат следва да бъде хранителен – градинска почва, добре угнил оборски тор и пясък в равни пропорции. При всички случаи почвата трябва да бъде водопропусклива. Осигурете и добър дренаж на саксията за оттичане на излишната вода.
Размножаване: Чрез вкореняване на резници в пясък при температура около 20 градуса. Можете и да вкорените във вода, но имайте предвид, че лесно загнива.

Съвети
Растението е отровно! Използвайте ръкавици!
Тайната на формирането на добър външен вид  е пълноценно слънчево осветление и подрязване след цъфтеж.
От пролетта до есента олеандъра  е добре да се държи на открито,близо до вода.

Вредители по олеандъра

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. С редите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата. Растението клюмва.
Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия.

Бръшнян молец-поразява листата , филизите и ако има и цветове. Можете да видите  малки бели памучни точици – това се секрети от молеца. Листата се изкривяват,съхнат и падат, а растението загива.
Мерки за борба:Измийте с гъба със сапунен разтвор и облейте с топъл душ. При по силни поражения напръскаите с 0.15% разтвор на актелик (1-2 мл на 1 л вода).



Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама