Семейство анансови/бромелиеви.
Стайно цвете с тъмнозелени, назъбени листа, подредени около резервоарче във форма на розетка. От юли до септември от фунията израстват синьо-виолетови цветове. Преди това средните листа се обагрят в яркочервено. Младите растения цъфтят за първи път едва след 2-3 години.
 
Нидуляриум Иннокентия Nidularium innocentii–Наименованието й произхожда от латинската дума за гнездо nidus и е свързано с формата на листната розетка, центърът на която наподобява гнездо. Във влажните тропически гори на Бразилия и Мексико тя е епифитно или наземно растение с многобройни дълги от 20 до 60 см. тъмнозелени отгоре и тъмночервени отдолу листа с меки бодлички по края с червен оттенък. Съцветието се състои от много бели цветчета, всяко от които е разположено дълбоко в пазвите на едри, яркочервени по края и кафяви при основната листа. Цъфти от юни до декември. Нидулариумът е светлолюбив и топлолюбив, изисква температурата през зимата да не спада под 15С.


Съвети по отглеждането

Поливане: Поливайте само с мека и филтрирана вода. Пръскайте го често за освежаване и увеличаване на влажността на листата му. В листната розетка през лятото трябва винаги да има вода.
Торене: По време на растежа нидулариум трябва да се тори всяка седмица.
Осветление: Нидулариумът се чувства най-добре на проветливо, светло и слънчево място. Не бива да се мести и размества из стаята.
Влажност на въздуха: Сухият въздух в стаята е вреден за растението, както и силното слънчево греене.
Температура: Температурата не трябва да пада под 20* C
Пресаждане: Бромелиевите не се нуждаят от ежегодно пресаждане. Достатъчно е то да се извършва веднъж на 2-3 години. При засаждането не се притиска почвата около корените, а растенията се закрепват с пръчица. Поливат се внимателно, за да не се измъкнат. След пресаждането редовно се оросяват.
Всички бромелиеви растения без изключение се нуждаят от проветрение, но без да се допуска течение. В периода на растеж се подхранват с торове, за предпочитане с минерални.
Почвена смес от листовка, разложен оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:1:1:0,5. За да не се уплътнява субстратът, може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.
За епифитите видове се подготвя по-рехав субстрат–листовка, прегорял оборски тор, борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:1:0,5. Тези растения може да се отглеждат успешно и само върху парчета борова кора, оформени красиво като стволчета или пънчета.
 Размножаване:
Размножава се чрез семена и чрез резници. Почвата трябва да е добре дренирана и подхранена със суха тор. Семената се заравят, а дъбочина от 10-15 см.

Вредители по нидулярума

Бромелиева щитоносна въшка - имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Бръшнян молец-поразява листата, филизите и ако има и цветове. Можете да видите  малки бели памучни точици – това се секрети от молеца. Листата се изкривяват,съхнат и падат а растението загива.

Мерки за борбa:Измийте с гъба със сапунен разтвор и облейте с топъл душ. Периодично пръскайте. При по силни поражения напръскайте с 0.15% разтвор на актелик (1-2 мл на 1 л вода).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина.
Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик

Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата, по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди.