parkove.bg / Справочник - Флора / Неорегелия - Neoregelia
Семейство бромелиеви.
Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията (neoregelia) e находка. Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия и включва около 60 вида, всичките с големи декоративни качества. Повечето видове са непретенциозни и лесно се приспособяват към сухия въздух в домовете. Макар да предпочитат слънчево изложение, много от тях се развиват добре и в полусянка. Неорегелиите се разрастват силно на ширина, поради което заемат много място и най-добре е да се отглеждат на отделна поставка близо до прозореца.
Особено красива е неорегелия каролине (neoregelia carolinae) - епифитно растение с красиви листа, които достигат на дължина до 40 сантиметра. Ширината им е около 5 см, а краищата са обрамчени от светложълта ивица. Центърът на розетката е оцветен в карминено червено, а цветчетата са светлосини. Трябва да се знае, че червеният цвят на средните листа се появява непосредствено преди цъфтежа.Родът е описан през 1846 г. и е наречен на името на директора на ботаническата градина в Петербург Е. Л. Регел (1815 – 1892).Съществуват повече от 60 вида, разпространени в Бразилия, 1 вид в Колумбия и Перу. Повече от 40 вида се отглеждат като стайни растения и в оранжерии.
Листата на неорегелията образуват плътна розетка.
Съвети по отглеждане
Осветление:Въпреки, че повечето видове издържат на сянка, по-добре е да се отглеждат на светло, непряка слънчева светлина.
Температура: зимата 16–18градуса, лятото 20–25градуса.
Поливане: Полива се в розетката с престояла вода със стайна температура. Пролет и лято в розетката трябва да има винаги вода, която се сменя веднъж в месеца. Ако зимата температурата е по-ниска от 17 градуса, по-добре е да се полива в почвата и да не се оставя вода в розетката. Тогава трябва пръстта да е изсъхнала преди следващо поливане.
Пръскане: Пролет и лято
Влажност на въздуха: Понася сух въздух.
Торене:От май до август – веднъж в месеца, зимата – на 6 седмици. Тори се с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.
Пресаждане: Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.
Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Смесват се: листовка, торф, пясък, добавя се сфагнум и парченца дървени въглища.
Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.
Размножаване:Нови розетки, които се появяват след като растението прецъфти. Отделят се когато са образували собствени корени. •Семена – засяват се в смес от листовка и пясък (1:1).
Опасности: Подгизване на почвата
Болести:Гъбични инфекции, които водят до гниене на долната част на растението и то загива. Преувлажняването създава добра среда за тази инфекция.
Вредители
Бромелиеви щитоносни въшки – и от двете страни на листата. Поразените листа пожълтяват и умират. Имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски). На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки
Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди,напръскайте с разтвор на актелик.
Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама
Добави коментар
Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.
За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. ► Регистрация