Семейство бромелиеви.

Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията (neoregelia) e находка. Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия и включва около 60 вида, всичките с големи декоративни качества. Повечето видове са непретенциозни и лесно се приспособяват към сухия въздух в домовете. Макар да предпочитат слънчево изложение, много от тях се развиват добре и в полусянка. Неорегелиите се разрастват силно на ширина, поради което заемат много място и най-добре е да се отглеждат на отделна поставка близо до прозореца.
Особено красива е неорегелия каролине (neoregelia carolinae) - епифитно растение с красиви листа, които достигат на дължина до 40 сантиметра. Ширината им е около 5 см, а краищата са обрамчени от светложълта ивица. Центърът на розетката е оцветен в карминено червено, а цветчетата са светлосини. Трябва да се знае, че червеният цвят на средните листа се появява непосредствено преди цъфтежа.
Родът е описан през 1846 г. и е наречен на името на директора на ботаническата градина в Петербург Е. Л. Регел (1815 – 1892).
Съществуват повече от 60 вида, разпространени в Бразилия, 1 вид в Колумбия и Перу. Повече от 40 вида се отглеждат като стайни растения и в оранжерии.
Листата на неорегелията образуват плътна розетка.

Neoregelia tristis – епифитно растение, образуващо тясна розетка от 10 – 12 листа. Листата са дълги 20 – 60 см, широки 2 – 3 см, езиковидни, на върха закръглени, със съвсем къс заострен връх, по краищата широко-назъбени, зелени, към върха голи, надолу с широки тъмни ивици и малки бледо оцветени люспи. Съцветието е просто, многоцветно, разположено дълбоко в центъра на розетката. Прицветните листа са пурпурно-кафяви, широко-овални, с остри върхове, целокрайни. Прицветниците са тъмно пурпурни, удължени, с остри върхове, целокрайни, по дължина превишаващи половината дължина на чашелистчетата. Цветовете са дълги 3 см, с дръжки. Чашелистчетата са силно асиметрични, заострени, в основата си срастнати, голи, дълги 1,6 см. Венчелистчетата са тесни, заострени, късо-срастнати, сиво-сини на върха. Тичинките са срастнати с венчелистчетата. Растението цъфти август.
Култивирано е за първи път през 1935 г. Родината му е Бразилия. Среща се на височина 1000  надморско равнище.

Съвети по отглеждане
Осветление: Въпреки, че повечето видове издържат на сянка, по-добре е да се отглеждат на светло, непряка слънчева светлина.
Температура:Зимата 16–18 градуса, лятото 20-25 градуса.
Поливане: Полива се в розетката с престояла вода със стайна температура. Пролет и лято в розетката трябва да има винаги вода, която се сменя веднъж в месеца. Ако зимата температурата е по-ниска от 17 градуса, по-добре е да се полива в почвата и да не се оставя вода в розетката. Тогава трябва пръстта да е изсъхнала преди следващо поливане.
Пръскане: Пролет и лято
Влажност на въздуха: Понася сух въздух.
Торене: от май до август – веднъж в месеца, зимата – на 6 седмици. Тори се с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.
Пресаждане: Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.
Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Смесват се: листовка, торф, пясък, добавя се сфагнум и парченца дървени въглища.
Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.
Размножаване: Нови розетки, които се появяват след като растението прецъфти. Отделят се когато са образували собствени корени. •Семена – засяват се в смес от листовка и пясък (1: 1).
Опасности: подгизване на почвата
Болести: Гъбични инфекции, които водят до гниене на долната част на растението и то загива. Преувлажняването създава добра среда за тази инфекция.

Вредители:

Бромелиеви щитоносни въшки – и от двете страни на листата. Поразените листа пожълтяват и умират. Имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски). На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик

Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата, по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди

Памуклийки – растението спира растежа си, листата жълтеят и умират. Наличието им е предпоставка за гъбични заболявания.
Когато се налага третиране на растението с препарати срещу вредители, трябва да се внимава препаратът да не остане в розетката.