Семейство папратови.

Нефролепис екзалтата е многогодишно тревисто растение, което у нас се отглежда като листнодекоративна саксийна култура. Произхожда от тропичните райони на Югоизточна Aзия. Образува подземно коренище, което носи на върха си розетка от листа. Листата са сложни, еднократно перести, силно удължени, големи. Достигат на дължина до 100 см, а на ширина- до 10 см. Освен това растенията образуват безлистни леторасти, покрити с люспи.
 Нефролеписът е една от най-разпространените папрати. Нефролеписът обича проветриво място, но без въздушни течения. Подходящо място – източен или западен прозорец.Най разпространените видове  са :

Нефролепис възвишен Nephrolepis exaltataс-правостоящи листа до 60 см дължина
Нефролепис бостънский Nephrolepis bostoniensis- с обикновенни наведени перести листа;
Нефролепис Пиерсон-със сложни перести листи и др.
Съществуват сложноперести  форми  на папрати .

Нефролепис се отглежда като ампелно растение и може да бъде поставено във висящи кошници. Не използваите химикали за блясък на листата.

Съвети по отглеждането

Температура:Лятото около 20 градуса, зимата – около 14, минимална температура–13 градуса. По принцип не е капризен към температура.

Светлина:Обича светлина, полу-сянка или непряка слънчева светлина.

Пръскане:Нужно е да се пръска често и обилно.

Влажност:Иска висока въздушна влажност!

Торене:Торете на пролет и лято (от март до октомври) – всяка седмица
Пресаждане:За младите растения пресаждането е необходимо всяка година. За по-старите то се извършва веднъж на 3 години. Когато няма място в саксията, коренището се разделя в рохкава хумусна почва.
Размножаване: Размножава се в рохкава хумусна почва по два начина:
-Чрез издънки; - Чрез разделяне на коренището.

Вредители:Може да бъде нападнато от Акари и Щитоносни въшки.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало пов20°С редите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, веднага изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди. Напръскайте с разтвор на актелик.

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски). На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500-2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава-няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.

Мерки за борба:Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди.

Не понася  пряка слънчева светлина;  въздушни течения; Сух въздух.
Нефролеписът не понася пръскане с химически средства. Ако това е особено наложително, след като се напръска растението, изчаква се да засъхне и се облива добре с топла вода.