Семейство змиярникови
Змиярникови включват около 3700 растания, обединени в 107 вида. Тяхна родина са топлите тропически страни. Обхващат предимно тревисти двуполови или еднополови растения. Клетъчният сок на някои стайни растения от семейство Змиярникови (Araceae) е опасно отровен. Това са например: дифенбахия (Diffenbachia), аглаонема (Aglaonema), монстера (Monstera deliciosa), филодендрон (Philodendron) и кала (Zantedeschia aethiopica). Листата на Змиярникови са прости, разположени едно срещу друго и с снабдени с тънки дръжчици. Самите листа са с обшивка в основата, близо до стъблото. Цветовете им са пълни и месести под формата на житен клас. Малките венчелистчета са светлообагрени и плътно прикрепени към цветното стъбълце. Околоцветникът липсва при еднополовите цветя.

Монстера деликатесна "Вариегата" Monstera deliciosa variegata – Вариегата има бели и кремави линии или петна по листата - по-пъстри, но не задължително по-ефектни. Ако мястото ви е ограничено, спрете се на компактния сорт borsigiana или Mini.
При добри условия и правилно отглеждане може да цъфти и плододава.  Цветовете им са пълни и месести под формата на житен клас. Малките венчелистчета са светлообагрени и плътно прикрепени към цветното стъбълце. Околоцветникът липсва при еднополовите цветя. Плодът има виолетов цвят и се образува година след цъфтежа.  Узрелите плодове са ядливи и приличат по вкус на ананас но незрели плодове не бива да се пробват тъй като може да получите изгаряне на езика и устата.

Съвети по отглеждането

Температура:Условията за добър растеж и развитие са нормалната стайна температура и не много сух въздух.
Поливане: Трябва   да се поливат често с филтрирана вода. През зимата поливането е умерено, докато през лятото то е обилно
Торене: Пролетта и лятото се подхранват на всеки 2 – 3 седмици. Използват се комплексни минерални торове за стайни растения
Пресаждане: Да не се използва тежка глинеста почва – тя може да погуби растенията. Пресаждането става през март-април.
Размножаване: Размножават се посредством издънки или стъблени резници.

Вредители по монстера:Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.

Мерки за борба:Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно,  трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба: Растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди,напръскайте с разтвор на актелик

Проблем на отглеждането
Листата жълтеят – при пожълтяване на повечето листа причината може да е мокра почва, особено зимата при ниски температури. При недостатъчно подхранване листата пожълтяват от върха.
Листата жълтеят и на тях се появяват  сухи кафяви петна – недостатъчен полив.
Листата са бледи , прозрачни, след това пожълтяват – излишна слънчева светлина
Оголена долна част на стъблото , дребни листа , зле нарезани, дълги междувъзлия – недостатъчно осветление
Сухи , кафяви връхчета  и краища  на листата – сух въздух в помещението. Ако при това има неголямо пожълтяване то причината може да бъде тясна саксия или недостатъчно подхранване.
Изсъхват и падат долните  листа – някои загуби на долните листа са естествени но ако стъблото се оголи прекалено то причината може да бъде  високата температура.  Особено зимата ако е близо до отоплението.



Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама