Семейство сложноцветни.

Бързорастящо растение от тропи­ческа Америка, Антилските острови и Южна Африка. Като стайно растение се е наложил бразилският вид М. терна­та (М. ternata = М. apiifolia). Той има висящи стъбла и спада към новото по­коление стайни питомници – на пазара се появи през 80-те години и у нас също се предлага вече по магазините. Мика­нията е доста ефектна – листа, а при добро осветление стават лилави. Цъфти с дребни жълте­никави цветчета през лятото. Всъщ­ност не се чувства особено добре в домашни условия, тъй като обича високa влажност, а пръскането вреди на ли­стата й. Затова създайте на микания­та необходимата въздушна влажност, като пръскате около нея и я разположи­те в близост с други влаголюбиви рас­тения.Размножава се от резници, на­топени във вода през пролетта. Носи името на Йозеф Микан (1783-1814), професор по ботаника в Пражкия уни­верситет или по-вероятно на сина му Йохан Кристиан, който е колекционирал растения в Бразилия и наследява баща си в университета.

В природата има около 200 вида. Това многогодишно трввисто растение отначало е правостоящо а след това поляга. Отглежда се като ампелно в окачени кошници.

Листата са пръстово сложени от пет сегмента, всеки от които по контура  има ромбоидна форма. Връхният лис е голям около 5 см дължина, средния около 2.5 см по края на тънки кафяви дръжки, тъмнозелени на цвят, червеникави по дължината на жилката, леко окосмени. Обратната страна на листата е пурпурна.

Съвети по отглеждането

Температура: Микания обича  умерена температура –през  лятото  около 18-20°С, зимата около 14-15°С, но не по малко от 12°С.

Осветление:Ярка разсеяна  светлина с малко количество пряко  слънце  сутрин  или вечер.

Поливане: Достатъчно оболно  през лятотото–почвата винаги трябва да бъде винаги влажна. Зимата е умерена трябва да успее да подсъхне

Влажност на въздух:Микания изисква много влажен въздух, но не понася оросяване като повечето влакнеести растения. Добре е да се държи миканията на широка подложка с влажен керамзит или чакъл.

Пресаждане: Младите растения се присаждат всяка година а възрастните сле две  години. Почва – 1 ч хумус, 1ч листна, 1ч торф 1 ч пясък.

Размножаване: връхни резници през пролетта . вкореняват се с помоща на фитохормон .

Болести и вредители

Брашнеста мана-на листата се появява сиво бял брашнян налеп. Петната се увеличават по размери и кафенеят. Листата се свиват и падат. За пораженията на брашнестата мана допринася  повишената влажност на въздухa, температура около 18-20°С и застоялият въздух в лошо проветрявани помещения.

Медки за борба:Пръска се с фунгицид ( оксихом), разтвор на чесън или антибиотик (пеницилин + стрептомицин 100 ед/мл) с повторна обработка след 5-7 дни. За профилактика проветрявайте помещението, не поставяйте растенията плътно едно до друго. Може да поръсите със сяра на прах венъж месечно.

Сиво гниене-За пораженията на брашнестата мана допринася  повишената влажност на въздуха при ниска  температура. При това се образува пепелно сив, мъхест налеп на поразените участъци  на растението. На листата и стъблата петната  са в кафяв цвят или краищата на листата тънеят. Петната се увеличават и пукриват с мъхест налеп приличащ на плесен.

Мерки за борба: Периодично проветряване и разрохкване на почвата, добро осветление. Пръска се с разтвор на топсин –М, фундазол. Повторна обработка се провежда след 10-12 дни.

Трипс–при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно,  трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.

Мерки за борба:Растението трябва да се  напръска, при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Червеният акар-смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.

Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик.

 

 

 





Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама