parkove.bg / Справочник - Флора / Микания - Mikania
Семейство сложноцветни.
Бързорастящо растение от тропическа Америка, Антилските острови и Южна Африка. Като стайно растение се е наложил бразилският вид М. терната (М. ternata = М. apiifolia). Той има висящи стъбла и спада към новото поколение стайни питомници – на пазара се появи през 80-те години и у нас също се предлага вече по магазините. Миканията е доста ефектна – листа, а при добро осветление стават лилави. Цъфти с дребни жълтеникави цветчета през лятото. Всъщност не се чувства особено добре в домашни условия, тъй като обича високa влажност, а пръскането вреди на листата й. Затова създайте на миканията необходимата въздушна влажност, като пръскате около нея и я разположите в близост с други влаголюбиви растения.Размножава се от резници, натопени във вода през пролетта. Носи името на Йозеф Микан (1783-1814), професор по ботаника в Пражкия университет или по-вероятно на сина му Йохан Кристиан, който е колекционирал растения в Бразилия и наследява баща си в университета.
В природата има около 200 вида. Това многогодишно трввисто растение отначало е правостоящо а след това поляга. Отглежда се като ампелно в окачени кошници.
Листата са пръстово сложени от пет сегмента, всеки от които по контура има ромбоидна форма. Връхният лис е голям около 5 см дължина, средния около 2.5 см по края на тънки кафяви дръжки, тъмнозелени на цвят, червеникави по дължината на жилката, леко окосмени. Обратната страна на листата е пурпурна.
Съвети по отглеждането
Температура: Микания обича умерена температура –през лятото около 18-20°С, зимата около 14-15°С, но не по малко от 12°С.
Осветление:Ярка разсеяна светлина с малко количество пряко слънце сутрин или вечер.
Поливане: Достатъчно оболно през лятотото–почвата винаги трябва да бъде винаги влажна. Зимата е умерена трябва да успее да подсъхне
Влажност на въздух:Микания изисква много влажен въздух, но не понася оросяване като повечето влакнеести растения. Добре е да се държи миканията на широка подложка с влажен керамзит или чакъл.
Пресаждане: Младите растения се присаждат всяка година а възрастните сле две години. Почва – 1 ч хумус, 1ч листна, 1ч торф 1 ч пясък.
Размножаване: връхни резници през пролетта . вкореняват се с помоща на фитохормон .
Болести и вредители
Брашнеста мана-на листата се появява сиво бял брашнян налеп. Петната се увеличават по размери и кафенеят. Листата се свиват и падат. За пораженията на брашнестата мана допринася повишената влажност на въздухa, температура около 18-20°С и застоялият въздух в лошо проветрявани помещения.
Медки за борба:Пръска се с фунгицид ( оксихом), разтвор на чесън или антибиотик (пеницилин + стрептомицин 100 ед/мл) с повторна обработка след 5-7 дни. За профилактика проветрявайте помещението, не поставяйте растенията плътно едно до друго. Може да поръсите със сяра на прах венъж месечно.
Сиво гниене-За пораженията на брашнестата мана допринася повишената влажност на въздуха при ниска температура. При това се образува пепелно сив, мъхест налеп на поразените участъци на растението. На листата и стъблата петната са в кафяв цвят или краищата на листата тънеят. Петната се увеличават и пукриват с мъхест налеп приличащ на плесен.
Мерки за борба: Периодично проветряване и разрохкване на почвата, добро осветление. Пръска се с разтвор на топсин –М, фундазол. Повторна обработка се провежда след 10-12 дни.
Трипс–при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение цялата повърхност на листата става бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат. Основно, трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба:Растението трябва да се напръска, при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).
Червеният акар-смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик.
.
Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама
Добави коментар
Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.
За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. ► Регистрация