Семейство марантови
Родината е Тропическа Америка. В природата се наброяват около 15 вида. Ктенанте много често се бърка с калатея, те действително си приличат и са близки по родство.

Съвети по отглеждането
Температура: Ктенанте е топлолюбио, минимума за нея във всяко време на годината е 16°С, не понася течения и резки спадове на температурата. През лятото оптималната температура е 20°С, а през зимата18-20°С.
Трябва да отбележим , че ктенанте не обича когато я местят от място на място.
Осветление: полусянка, при ярка светлина и в прекалено тъмно място, листата губят окраската си. Трябва да се избягват преките слънчеви лъчи. През зимата не бива да се оставя растението близо до прозоре1ното стъкло..
Полив: обилен, през зимата умерен. Полива се само с мека и топла вода.
Торене: от април до август ктенанте се подхранва с течентор за стайни декоративно-листни растения на всеки две  седмици. взема се на ½ доза. Растенията са чувствителни  към многото тор. След пресаждане ктенанте не се подхранва минимум 1 месец.
Влажност на въздуха:Ктенанте обича влажният въздух до 90% влажност. Необходимо е периодично оросяване на листата. Саксията се поставя на подложка   с кокър чакъл, обвива се с торфен мъх, който също периодично се оросява. Младите, малки растения е добре да се отглеждат в терариум или стайна оранжерия.
Пресаждане: всяка пролет в рохкава, лека почва състояща се от – 2-3 части листна , 1 част торф, 1 част хумус, 1 част хвойнова с примеси от пясък. В почвената смес се добавят парченца дървени въглени. Ктенанте както и всички марантови  не понася вар в почвата .Можете да използвате купена почвена смес за азалии. Саксията за тези растения не трябва да бъде дълбока. За успешното отглеждане в стаята  коренищата покриите с влажен мъх. Добрият дренаж е задължителен.
Размножаване: дели се при пресаждането през пролетта. Саксиите се покриват с полиетилен и се държат на топло място докато растението не се вкорени. А също така се вкореняват връхните и страничните розетки.
Ктенанте се счита за сянкоиздръжливо растение. Голямото растение се държи обикновенни не на прозореца а на маса около прозореца . при това, ако прозореца не е южен, то на растението е възможно да му се осигури допълнитрлно осветление пре зимата. При недостатъчно осветление  през пролетта се появяват  малки нови листа. Самото растение се обръща и накланя към источника на светлина.

Проблеми при отглеждането

Връхчетата на листата са кафяви и сухим забавен ръстеж – прекалено сух въздух. Проверете не ели заразено растението от червеният акар. Почитете мъртвите  листа. Периодично пръскаите растението. При неободимост използваите инсектицид.
Връхчетата на листата са жълто кафяви – излишен или недостатъчни торене.листата се свиват и се покриват с петна . при недостатъчен полив. Почвата трябв да бъде винаги влажна.
Меки, загниващи стъбла – температурата е по ниска от препоръчаната, особено ако е и много влажно.
Листата губят  окраската си и изсъхват – при прекалени интензивно осветление.
Листата се свиват в тръбичка, стъблата се изкривяват в разни посоки. – при пресъхване на почвата, или е много студено. Сгъват се и ако са попаднали под пряка слънчева светлина.

Вредители  по ктенанте

Щитоносни въшки- Въшките се заселват по доната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести.Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса".
Мерки за борба:Отстранява се с влажен тампон и се пръска растението с инсектициди. Можете да напръскате растението с разтвор на спирт и сапун. Напръскаите с инсектицид ( актелик, карбофос, децис).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало пов20°С редите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик