Родът наброява 4-5 вечнозелени дървета от Австралия, Нова Зеландия, Нова Гвинея и Нова Каледония. Отглежда се преди всичко К. левигатус (С. laevigatas), наричан „карака” и „новозеландска дафина”. Макар да е с новозеландски произход, той е натурализиран на Хавайските острови и там е на голяма почит. Гледа се в обемисти контейнери и макар, че в диво състояние достига 15 м височина, в помещение няма да надмине 2 м. Листата му са продълговато-овални, 10-20 см дълги, плътни, тъмнозелени и лъскави. Цветовете са дребни, зеленикаво-жълти и ги има в изобилие през пролетта и лятото. Плодовете на коринокарпуса са като тесни яйчица, оранжеви на цвят и стават за ядене, ала семената са отровни, ако не се сварят (навремето са били основна храна на новозеландските маори). Има и пъстролистни коринокарпуси, нашарени с бяло или жълто и те, естествено, са далеч по-декоративни.

 

Съвети по отглеждането:

Температура:това е топлолюбиво растение, оптимална температура 18-20 С,а зимата   минимум 12-14°С.
Осветление: Каринокарпус е  светолюбиво, предпочита ярка рассеяна светлина , ному е  нужна защита от пеките слъчеви  лъчи .Най добро място е непосредствено юго-запад,,юго-изтоочно изложение но прикрити зад тщлено перде . зимата също е нужно светло помещение.
Полив: Обилно от пролетта до есента. Зимата умерено. В периода на растеж през пролетта и лятото се извършват торно поливки  веднъж на две седмици. използвайки течен тор за стайни растения.
Влажност на  въздуха: Коринокарпус се нуждае от висока влажност на  въздуха, ако в помещението имцентрално  отопление това трябва да се има впредвид, пръскайте го един два пъти на ден -  сутрин и вечер. При много сух въздух растението може да  хвърли листата си.
Пресаждане: почва – 3 части оборски тор, 2 части торф з, 1 част пясък.Младите растения се присаждат всяка година, а старите – през  2-3 години.добрият дренаж е задължителен.
Размножаване : връхни резници през пролетта и лятото.

Вредители:

Щитоносни въшки- Въшките се заселват по долната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести.Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса".
Мерки за борба:Отстранява се с влажен тампон и се пръска растението с инсектициди. Можете да напръскате растението с разтвор на спирт и сапун. Напръскаите с инсектицид ( актелик, карбофос, децис).

Проблем при отглеждането:

Сухи кафяви крайчета на листата:От сухият въздух
Недостатъчно торене - необходимо е периодично подхранване.
От недостатъчна влага – пресъхнала почва
Почвата трябва да бъде леко влажна, застоялата вода в саксията трябва да се избягва.
Листата губят своята пъстрота а новите листа са дребни от недостаъчна осветление – коронокарпус не обича пряката слънчева светлина но мястото за него трябва да бъде светло, особено зимата.