Семейство аизоових. Родина-Южна Африка. В природата има около 270 вида листни сукуленти, растящи на групи в сухите райони. Характерната особеност на повечето Конофитуми е в това, че периода  на покой настъпва с края на зимата, до средата нс лятото или от пролетта и продължава до есента. Конофиртум е неголямо растение, образуващо плътни, но бавно разрастващи се колонии. Растението се състои от двойки срастнали листа. При това, степента на срастването на листа зависи от вида .


Конофитум нанум - Conophytum nanum – имат кълбовидно тяло с размер само 7 мм в диаметър. Листата са сиво-зелени. Цветовете са до 1 см в диаметър, бели, а крайчетата на листенцата са червеникави.

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена.  Зимата е период на покой при температура  13-14°С, не по малко от 6°С, и не повече от  15°С,при съхраняване на сухо. Лятото е побре да се държи на открито или в добре проветрено помещение.
Осветление:  конофитум изисква пълноценно слънчево осветление но се адаптира постепенно за да не получи изгаряния.
Поливане: Умерено в период на вегатация. Поливането е много внимателно , от излишна вода корените загниват много бързо. В периода на покои се прекратява напълно поливането.
Торене:  конофитум се подхранва само в случаи че не се пресаждс. Торовете се използват в два пъти по малки дози от препоръчаните от производителя и се внасят с вода при поливане веднъж на месец. За подхранване  се използват калиеви торове ( и с неголямо съдържание на азот).
Влажност на въздуха: конофитум  добре понася сухият въздух, зимата в период на покой се съхранява във прохладни условия при минимална влажност  на въздуха.
Пресаждане: конофитум предпочита тесни саксийки, затова  се пресаждат през 2-3 години. Съдовете за посаждане трябва да бъдат широки и не дълбоки с висок слой на дренажа. Почва – 1 част листна,1 част речен пясък, ½ глина. Може да използвате готова купена почвена смес за сукулентни растение. След пресаждане, за да избегнете загниването на корените се полива след две седмици.
Размножаване: след като започнат да израстват младите листенца, с остър нож се отрязва отделно телце конофитум.  Среза се посипва с прашец на фитихормони и се подсушава 2 дни. След това се поставя  върху сухата почва,  приготвена в саксията и се полива не по-рано от 3 седмици, когато вече се появят младите коренчета.
Изискването към полива зависи от вида Конфитум и срока на неговият период на покой. Като правило  видовете с по-големи, дълги  листа имат период на покой от края на зимата до началото на лятото, а растенията с малки, кълбовидни листа от средата на лятото до края на есента. С началото на периода на покой поливането се прекратява и при това листата на конофитума  започват да се набръчкват и тяхната кожица изтънява. Поливането се прекратява съвсем, тъй като надземната част на растението не загива напълно- вътре в старите листа се образуват нови листенца, затова, ако се полива може да се предизвика загниване и растението загива.

Проблеми на отглеждането
Ако старата двойка листа не е изсъхнала напълно, а новите листа се развиват и растата, то причината меже да бъде в това, че сте започнали да поливате растението прекалено рано, не сте дочакали пълното изсъхване на старите листа.
Ако растението расте зле и цъфти ( а може и да не цъфти) – то причината е недостатъчно хранителни вещества, когато растението не се е пресаждало и не е подхранвано ( а също така, в старата почва настъпва дисбаланс на хранителните вещества по отношение на отложените соли), нарушаване на правилата на поливане ( например , прекалено рядко се полива) или недостатъчно осветление.
На листата се появяват кафяви петна – слънчеви изгаряния, които растението може да получи през пролетта или лятото в горещите часове на деня. Затова  в тези горещи часове е добре да поставите конофитум в сянка.
Листата на коногитум почерняват и се размекват и почерняват – загниванието е предизвикано от излишната влага, особено в прохладни условия.
За израстването на конофитум, почвата трябва да бъде много рохка и хидратна, торфените почвени смеси са неподходящи. Най-добре е да си приготвим сами сместа.
Основният компонент – листна хумусна. Това е смес от изгнили миналогодишни брезови листа и почва. Да съберете такава почва можете през април в брезовите гори, възможно е направо изпод топящият се сняг. Дори, ако брезовата почва се намира на торището, тази почва  е много полезна както за конофитум така и за останаклите стайни растения.
Пригответе и червена глина, която изсушена се натрошава и се смесва с листната почва. Добре промитият речен пясък най-добре разрохква почвената смес. Не забравяйте преди да посадите да извършите дезинфекця на почвената смес. Например да загреете почвата в течение на половин час.