Семейство кокичеви.

Родина - Южная Африка. От рода са познати 6 вида, като най-популярният от тях е Clivia miniata. На височина достига до 50-60 см. Листата са дълги, тъмнозелени на цвят и твърди. Цъфти през пролетта най-често с червеникаво–оранжеви цветове, но се срещат също и жълти, както и кремави сортове. Цветоноса е дълъг и изправен с 10-12 цвята. Цветовете цъфтят един след друг, което осигурява един продължителен период на цъфтеж.
 Кливия ще цъфти всяка година ако правилно поливате и не оставяте през зимата в топла стая.необходимо и е достатъчно място а зимата е период на покой в прохладно помещение с ограничен полив.  Дългоживеещо растение, при добри условия достига 40 години.  Старите растения в кашпи не се пресаждат а само се подхранват. Най добрите екземпляри дава до 40-50 цветоноса.

Съвети по отглеждането

Температура:По време на вегетационния период подходяща температура е между 15-20 градуса, а през лятото е добре да се изнася на открито на сянка. От ноември до януари има нужда от почивка, т.е. почти не се полива. През есента и зимата листата се забърсват с влажна кърпа.
Полив:Ако оставите корените и почвата на растението да засъхне, ръбовете на листата ще станат кафяви. Трябва да поливате кливията с филтрирана вода, като задължително внимавате водата да не застоява в подложката. През юли и август се намалява значително поливането, за да спре растежът на клоните и да се заложат цветните пъпки.
Пресаждане: След цъфтеж през две години пресаждайте. Като почвен субстрат е подходяща градинската пръст с примес на глина.
Осветление:Обича да е на светло до полусенчесто място. Подходящо е за отглеждане на източен или западен прозорец. Кливията не обича да бъде премествана и винаги трябва да е обърната към светлината от една и съща страна, защото в противен случай няма да цъфти.
Размножаване: За да я размножите, разделете с остър нож добре развитите, достигнали поне 20 см височина странични издънки с по 4-5 листа от майчиното растение. Страничните издънки трябва да имат собствени корени. Най-благоприятният момент е пролетта.
В случай, че не цъфти (ако не е спазен двумесечния покой) го покрийте с полиетилен и поливайте с топла вода.Ако кливията се тори допълнително с попарен чай, цветовете стават по-големи. За поливането се използва мека вода от филтрираща кана.
Прибират се преди настъпване на нощни застудявания. До отварянето на цветовете по възможност да се спазва температура до 12°С, а по време на цъфтежа под 15°С. Листата и пъпките често се напръскват. Полива се съвсем малко.
 

Съвети

Кливиите не обичат да бъдат садени в пръст. Техните корени не са създадени да живеят в пръст, за това често изгниват, като остават само някой повърхностни корени живи. Растенията оцеляват, но цъфтят вяло.
Корените на Кливиите изискват наличието на много кислород около тях. Те мразят да са мокри, да има задържане на вода. Тежките глинести почви са лоши за тяхното отглеждане Високите саксии се оттичат по-добре от ниските. Височината на саксията определя нейната способност да пропуска водата, ако почвата е достатъчно пореста.
За да се оттича водата се изисква физическа връзка между дъното на саксията и почвата. Ако саксията е във въздуха и към нея има прикрепена плътно чинийка, ще се получи подгизнал пласт почва. Субстрата ще действа като попивателна гъба, която ще изсмуква водата и няма да я оставя да се оттече свободно. Така че не слагайте дренажен материал на дъното на саксията, а сложете растението върху тавичка с пясък или материал който поема водата.
 Когато смесваме субстрати с различен размер на частиците, резултата се нарича матрица. Получава се така, че малките частици запълват порите които се получават между големите частици и така се създава плътна смес. Това е тайната на бетона - частиците на пясъка запълват местенцата между чакъла и цимента, и ги втвърдява по техните места. Пропускливостта на обикновения пясък и обикновения чакъл е висока, но когато се смесят в правилната пропорция, пропускливостта им рязко спада. Така че принципно когато смесваме частици с различен размер за получаването на субстрат, намаляваме количеството кислород в почвата и нейните дренажни свойства. Ако добавим пясък към субстрат съставен от дървени кори, го правим по-тежък, с по-малко кислород и по-слабо пропусклив. Помнете, че Кливиите силно зависими от високото ниво на кислород в почвата.
Пясъка не е еднакъв. Зависи от какви скали произхожда - кварцит, гранит и т.н. По принцип кварцовия пясък е най-добрия, защото притежава точните физически и химически свойства. Това което трябва да се избягва при използването на речен пясък, е пясъка произхождащ от разрушени гранитни скали. Този вид пясък има много фини частици, които задръстват субстрата и когато е взет направо от реката, често носи зарази и нематоди. Какъвто и пясък да използвате, важно е да пресеете фините частици.
Това което всеки търси в един перфектен субстрат за отглеждане е:
 физически и химически стабилен субстрат (не бива да се разлага или да се разпада);
 добра способност за задържане на вода;
добро съдържание на кислород, оттук и добра дренажна способност (запълнена с въздух шупливост);
добра способност за абсорбиране на торове и предаването им на растението.

Характеристика на почвата:
Кливиите не обичат да са подгизнали, така че е необходима добра пропускливост. Трябва да се използва песъчлива или глинесто-песъчлива почва. По-важното за добрата пропускливост е почвата да е пореста. Адекватен компост с натрошени кори ще осигури това. Стойността на pH трябва да е от 5,5 до 6,5, това приближава до условията които предоставя листовката в естествената им среда. ресаждайте само ако саксията е станала тясна.

Вредители по кливия

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски). На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.