Семейство върбинкови. Клеродендрума произхожда от Западна Африка. В природата има около 400 вида. Сравнително голямо стайно растение, което на височина достига до 2 - 2.50м. Цъфти през лятото, от юни до септември с цветове в съчетание с червени или жълти венчелистчета.

Клеродендрум угандийски Clerodendrum ugandense –
Лиановиден полухраст, листата са широки с копиевидна форма, със съцветия от редки сини или лилави цветове. отличаващи се с много дълги сини тичинки




Съвети по отглеждането

Температура: Умерена, през зимата прохладна, желателно не повече от16°С , минимум 10°С . в прекалено топлото помещение листата жълтеят и вяхнат но растението леко се напада от вредители.
Осветление: Ярка разсеяна светлина с малко  количество преки слънчеви лъчи. Добре расте на западният и източният прозорец. През зимата клеродендрон  се нуждае само от светло място иначе при недостатъчно осветление започва да губи листата.
Полив: обилно от началото на лятото до есента. Връхният слой на почвата трябва да попресъхне  преди поредната поливка, т.т примерно веднъж на седмица. Зимата полива е много ограничен но зависи от температурата в помещението.
Тороне: от април до август се подхранва на всеки две седмици с течен тор за стайни растения.
Влажност на въздуха: периодично се оросява, обаче тъй като растението се нуждае  от много висока влажност на въздуха  то оросяването само временно облегчава състоянието на растението, подобре поставете саксия  с клеродендрон на подложка с вода или мокър чакъл и далеч от радиатора на отоплението.
Пресаждане: Всяка пролет. Почвата за клеродендрон – 1 част листна почва, 1 част оборска тор, 1 част торф, 1 част пясък.
Размножаване: стъблеви резници през пролетта и лятото. А също и със семена.

Проблеми на отглеждането
Клеродендрон не цъфти, ако през зимата се е намирал на пркалено топло, ако отдавна не са го пресаждали, когато има недостатъчни хранителни вещества в почвата или напротив. Тяхното изобилие  способства за това, че листата стават много големи в тъмно зелен цвят.
Ако стъблата на растението се изтеглят, новите листа са малки и растението не цъфти – това е от недостатъчното осветление  или недостатъчно торене.
Пъпките или  цветовето падат – ако е тъмно и студено, когато е много сух и топъл въздуха или при недостатъчен полив.
На листата се появяват жълто-кафяви петна, листата съхнат – слънчеви изгарения или прекалено интензивно слънчево осветление.
Червеният акар – в междувъзлията на стъблото се появява паяжина, листата стават меки, жълтеят и падат.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.Напръскайте с разтвор на актелик.

Ако през лятото растението стои на открит въздух, още повече в градината то трябва да проведете профилактика срещу появата на листни въшки. Поразяват съцветията, спиране на рстежа, усукване на филизите и пъпките и даже гибелта на растението.
Мерки за борба. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди
Белокрлка – малка бяла мушичка , добре видима с невъоръжено око. Зеленоватите личинки се разселват на долната страна листата, изсмукват клетъчният сок и оставят  така наречената „медена Роса”, а по листата се забелязват  бледи и жълти петна. Поразените листа се усукват, жълтеят и падат
Мерки за борба: Изисква на всеки три дни да се пръска с инсектицид (фуфан, актелик,инта-вир), почистват се поразените листа.