Семейство лилиеви. Родина - Южна Америка.
Това е едно от най-популярните стайни растения и това не е свързано само със свежия му и привлекателен вид. Причината за това е, че Хлорофитума е едно от най-лесните за отглеждане растения в дома – расте на светло и сенчесто, на топло и хладно, на ниска и висока въздушна влажност. Дори и неопитни цветари могат да отгледат великолепни екземпляри.
През пролетта и лятото по тънките стебла се появяват малки бели цветчета, а след това много малки розетки, чрез които се размножава. Подходящо за детска стая или спалня – много бързо преработва отровните вещества. Ако обаче отглеждате котка у дома по-добре се откажете от него или го отглеждайте нависоко във висяща кашпа – котките много обичат да гризат листата му.

Хлорофитум гребенест Chlorophytum comosus
Отглежда се в много страни катом стайно растение повече от две хиляди години. Извитите листа образуват красива, широка розетка. На дълги цветоноси  израстват дъщерни  листни розетки. Хлорофитум може да се отглежда в хола или на стълбищната площадка, в банята ако има прозорец.

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена. Зимата  не по малко от 18°С. Разбира се непретенциозният Хлорофитум няма да загине от неблагоприятни температури, но това задължително ще окаже влияние на външният му вид. От студеното течение или съхранение около неотопленият прозорец е вредно за растението.
Осветление: ярка, разсеяна светлина.
Полив: обилен от пролетта до есента. Почвата трябва да бъде винаги влажна. Умерено през зимата.
Торене: провежда се торене  с поливането 1 път на две седмици от март до август с комплексен  тор за декоративно-листни растения.
Влажност на въздуха: Лятно време, от време на време се оросяват или се измиват с топъл душ. Задължително се оросява, ако е близо до отопление
Пресаждане: Всяка година февруари-март. Големите растения или старите се присаждат на две години. Почва от 2 ч хумус, 1ч торф, 1ч листна, 1ч пясък. Хлорофитум има големи дебели корени и като се разраснат те запълват саксията  и тя се пука на дъното. Затова хлорофитум се поставя в голяма саксия.
Размножаване:  вкореняване на дъщерните розетки, а също и с деление при пресаждане.

Проблеми на отглеждането

Връхчетата на листата стават кафявви и имат повече  или  по малко пожълтяване – неправилен полив, резки температурни промени и недостатъчно или излишно торене.

През зимата листата стават бледи, меки, жълтеят и падат – висока температура и недостатъчно кафяви петна на листата през зимата- прекомерен полив при невисока температура на въздуха през зимата когато растението се намира в покой. Съкратете полива.
Кафяви петна по края и набръчкани листа – пресъхнала почва при корените. В период на растеж хлорофитум се нуждае  от обилен полив.

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски). На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба :Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.


Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина.
С редите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, веднага изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.Напръскайте с разтвор на актелик