Растението Фуксия е многогодишен градински храст, който вирее в умерен климат по целия свят. Отглеждат се главно като саксийни цветя. Фуксиите са много подходящи за висящи саксии, заради висящите си клонки и ярките си цветчета, под формата на камбанка. Въпреки, че фуксията може да цъфти през цялото време от пролетта до есента на открито по планинските части (на Южна Калифорния), на закрито рядко цъфти за повече от три-четири месеца. Цветчетата растат по две на всяко листо на тънки, обикновено падащи стъбълца, дълги между 2,5 - 5 см. Цветовете може да са в почти всяка комбинация между бяло, розово, червено, пурпурно или лилаво.
В културата съществува и продължават да се проявяват множвство различни сортове фуксия които е трудно да се опишат. Фуксия се отличава  с формата и строенето на цветовете – обикновенни,кадифени,полукадифени и тяхната цветова гама – бели, розови, червени, пурпурни, виолетови.За съжаление фуксия е много взискателна към температурните условия.

Фуксия изящна Fuchsia gracilis – Листата са срещуположни с овално копиевидна форма, 4-5 см дължина заострени на върха и леко зъбчати по края.Цветовете  поникват на дълги цветни дръжки. Плодовете са черни зърна. Цъфтенето започва  в началото на пролетта, при това цветовете на фуксията не са дълготрайни но достатъчно многочислени и цъфтежа при благоприятни условия е обилен.

Съвети по отглеждане
Температура: Умерена или прохладна в течение на цялата година.
Гибел. Зимата не по малко от  6°С, фуксии предпочита прохладното зимуване при температуре 8-10 °С.
Осветление: Фуксия е много светлолюбиво, при това светлината трябва да бъде разсеяна, без преки слънчеви лъчи. Фуксия може да получи изгарения. Фуксия расте добре на източните прозорци.
Поливане:През лятото се полива обилно, почвата трябва да бъде винаги влажна. Зимата се полива умерено или ограничено, взависимост от температурата. При недостатъчно поливане фуксията  изхвърля пъпките и цветовете.
Торене: От март до септември се подхранва  с минерални торове за цъфтящи стайни растения
Влажност на въздуха: През лятото периодично се оросява. В горещите летни дни може да поставите растението на подложка с мокър чакъл.
Пресаждане: Всяка пролет. Почва – 3 ч глинести-хумус,2 ч торф с добавена 1 ч пясък.
Размножаване: Стъблени резници през пролетта или лятото  които се вкореняват с използването на стимулатори за коренообразуване(хетероауксин,корневин).

Съвети

Всяка пролет  фуксия се подрязва примерно на 1/3 от  дължината на летораста което стимулира образуването на новите пъпки. През цялото лято фуксия може да се   прищипва нееднократно за да се формира формата на растението.

Проблем на отглеждането
Фуксия е много нежно растение, бързо реагиращо при нарушение  условията на отглеждане.
При недостатъчен полив или прекалено сух въздух тя хвърля листа, цветове, пъпки. При недостатъчно  осветление , прекалено топло зимуване, въобще може да не цъфне.
Фуксия си хвърли цветовете ако саксията се е обърнала на другата страна,при прекалено топло зимуване,при излишна или недостатъчен полив.
При нарушаване на подхранването –недостатъчно хранителни вещества,или при подхранване с азотно торове фуксията може да не цъфне  или съвсем оскъдно да цъфне.

Вредители по фуксия

Белокрилките се заселват от долната страна на най-младите листа. През деня те стоят неподвижно и само при обезпокояване (раздвижване на леторастите) се разхвърчават на къси разстояния и отново кацат по долната страна на листата. През нощта са активни и прелитат от едни растения на други. Те избират най-младите листа по върха на растенията или на разклоненията. В една група има по 10-15 и повече яйца в зависимост от културата и степента на окосмяване на листата по долната страна. Ларви, които смучат сок главно по долната страна на листата и по-ограничено - от листните дръжки, стъблата и плодовете.
Мерки за борба: Тя е ефективна, само когато всички мероприятия - агротехнически, химични, биологични, физико-механични и др. са съчетани в единна система и са съобразени с плътността на популацията и възрастовата и структура. Извършва се дву-трикратно третиране през 6-8 дни с контактно действащи инсектициди

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик