Семейство кактусови.

Родина – пустинните райони на Мексико. Повечето от тях са  огромни по размер и слабо пригодни за отглеждане  в домашни условия. Тези, които са получили разпространение, в стайни  условия не цъфтят, но се ценят заради оригиналните, красиви бодли.  При ферокактуса  има и някои особености – в период на растеж от центъра на розетката на бодлите се отделя сладък сироп който застива и образува захарни кристалчета. Препоръчва се много внимателно да го свалите или промиете с четчица със спирт.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена. Зимата преди периода на покой  при температуре 8-10°С, минимум 7°С, при сухо съхранение. Лятото е добре да стоят на открито.
Осветление: Ярко слънчево осветление и зимата и лятото.
Поливане: Умерено през пролетта до средата на лятото ферокактуса се подхранва със специални торове за кактуси.
Влажност на въздуха: Ферокактус е устойчив  на сух въздух, но периодичното оросяване с топла вода е много полезно.
Пресаждане: Почва – 2 ч хумусна. 1 ч листна, 1 ч торф, 1 ч пясък и тухление парченца. Добавя се 20% глина. Младият ферокактус се пресажда всяка година, старите през няколко  .
Размножаване:Семена, които   леко покълват и веднага се покриват със здрави бодли. По вегетативен начин или ашладисване практически е невъзможно.

Съвети .
Интересното е, че младите ферокактуси, особено израсналите от семена  са достатъчно невзискателни, но с възрастта се променят и повишават изискванията и са капризни. Това затруднява  тяхното отглеждане и изисква много внимание.
Ферокактуса е чувствителен на преполиване, затова в саксията се прави хубав дренаж, а в почвата може да добавите парченца брезови въглища.
Ферокактуса е много чувствителен към резките температурни промени или течения.  Затова  адаптацията към слънцето трябва да се прави внимателно. През зимата ако температурата се понижи рязко то по ферокактуса ще се появят цепнатини и кафяви корички на стъблата, което загрозява растенията.