Семейство бръшлянови.

Родината им е Япония и о.Тайван. Орнаментално , бързорастящо растение. Цени се за своята  красива корона с перести блестящи листа, цветовете са беловати, невзрачни. Най разпространена е Фатсия японска Fatsia japonica. Фатсия расте много бързо и при добри грижи за две години израства до 1- 1,5 м с листа достигащи до 35 см в диаонал. Периодически фатсия  се подрязва за да се разклонят повече.

Съвети по отглеждането
Температура: Фатсия расте  най добре в хладни помещения. В топли помещения, където е повече от 19-20° листата  падат и губи декоративната си красота. Помещението се проветрява но без да се образува течение.
Осветление: Ярка светлина, засенчване от преките слънчеви лъчи, изнася на открито в полусянка, през зимата изисква добро осветление
Поливане: Обилно от пролетта до есента, зимата умерено и внимателно.
Торрене: В периода от май до август фатсията се подхранва всяка седмица с комплексена тор за декоративно-листни растения. Есента и зимата не се подхранва.
Влажност на въздуха: Често оросяване, обича влажният въздух. Тъй като размерите и са доста големи и е трудно да се мие под душ е добре да се оросява с пулвериизатор.
Пресаждане: Всяка пролет, но най добре се пресажда когато корените оплетат почвата в саксията. Почва – лека хумусна(3 ч), смес с тоорф(2 ч) и пясък (1 ч).
Размножаване: Семена които можете да получите от растенията, които растат на открито в почвата. Следващата пролет у едногодишният разсад върховете и резниците се вкореняват при подгряване на почвата. Размножава се и с филизи.

Проблеми при отглеждането

Връхчетата на листата са кафяви, сухи и чупливи, бледи и на петна  - недостатъчен полив.

Завити, набръчкани листа – прекалено сух въздух или слънчево изгаряне.

Листата жълтеят и падат; ако листата са сухи и чупливи – прекалено сух въздух;меки- мокра почва.

Вредители по фатсия

Цикламен акар - в повечето случаи колониите изглеждат като слой пепел. Поразеното растение има завити краища на листата, стъблата се пречупват. За разпространение на цикламеният акар способства високата влажност

Мерки за борба: Отстраняват се всички заразени части, може да използвате инсектицид за пръскане но това не винаги дава резултат.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат. Основно, трипс нанася вреди по цветовете, които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба: Растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).