Семейство кактусови.

Този род включва около 100 вида най-разнообразни по външен вид кактуси. Вътре в рода  Ехиноцерус се отделят три групи. Неголеми растения с цилиндрични стъбла и бодли- гребенчета; кълбовидни малкободливи  кактуси и голели разклоняващи се със силни ,големи бодли.


Ехиноцереус гребенчат Echinocereus pectinatus – кълбовиден с множество ребра покрити с големи жълти бодли които с възрастта стават сиви. Цветовете са големи – до 12 см в диаметър, розови или жълти.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена. Зимата в период  на покой, при температура 10-12°С, минимум 8°С, при сухо съхранение.
Осветление: Ярко осветление и зимата и лятото. Обича много светлина и преките слънчеви лъчи
Полив: Умерен през пролетта и лятотото, есента се съкрсщава а зимата много рядко при съхранение на хладно.
Торене: От началото на пролетта до края на есента се подхранва с тор за кактуси.
Влажност на въздуха: Ехиноцерус е устойчив на сух въздух, но периодичното оросяване  е много полезно.
Пресаждане: Почва – 1-2 ч градинска, 1ч листна, 1 ч торх, 1 ч пясък и тухлени парченца. Пресаждайте младите растения всяка година а старите през 2-3.
Размножаване: Семена и резници

Съвети
 

Цъфтежа на ехиноцериуса  в стайни условия е възможно само при строго спазване на условията по отглеждането, а най важното – ярка слънчева светлина и студено зимуване, без поливка.
Независимо,че ехинацериус се счита за кактус  със „средна сложност”, без необходимото внимание и грижи не може да има декоративен ефект.
Големите ехиноцериус имат силни корени, не е необходимо почвата да е рохкава но много тежка  не ежелателно. Затова вземете глинесто-градинска повечко отколкото за дребните растения.
Както и всички други кактуси и ехинацериус се нуждае от свеж въздух. Затова през лятото е добре да го изнесете в градината или на балкона и се оставя  там до есента. Лятото на двора прави кактуса по силен, закален и се съпротивлява на болести и вредители.