Семейство кактуси.

Древен род  включващ около 10 вида кълбовидни кактуси. Размерите им са толкова големи,че в културата  разпространение е получил само един вид- ехинокактус грузони Echinocactus grusonii.Това е кълбовиден кактус които може да израсте до 40 см в диаметър. С годините кълбото се изтяга и става по цилиндрично. Той има много остри бодли с жълтеникав цвят. В стайни условия не цъфти. 
 
Съвети по отглеждането
Температура: Умерена.През зимата в период на покой температурата е 8-10°С, минимум 5°С при сухо съдържание. През лятото е най добре на открит въздух.
Осветление: Ярко осветление и зиме и лято.Ехинокактус обича много светлина и преки слънчеви лъчи.
Полив: Умерено през пролетта и лятото, от есента се съкращава, а зимата много рядко при хладно съхранение.
Торове: От пролетта до средата на лятото ехинокактус се подхранва със специални торове за кактуси.
Влажност на въздуха: Ехинокактус е устойчив на сух въздух, но периодично се оросява с топла вода.
Пресаждане: Почва – 2 ч. тревиста. 1 ч листна, 1 ч торф, 1 ч пясък и тухлени парченца. Яйчни черупки или стара вар се добавят за образуване на по силно бодли като се разчета 3-5 % от обема на почвата. Пресаждат се по необходимост когато корените се появят от дренажните отвори. Младият ехинокактус се присажда през 1-2 години. Старите се присаждат на 4-5 години.
Размножаване: Семена

Съвети
Ехинокактус - нищо че в природни условия има много големи размери и се счита за най- големият кълбовиден кактус, расте много бавно и дълго време ще Ви радва.
Ехинокактус е чувствителен към переувлажнена почва. Затова в саксията се прави добър дренаж, а в почвата се добавят късчета брезови въглища.
След зимата, даже и слънцелюбивата ехинокактус може да получи слънчеви изгарения ако внезапно се окаже на ярко пролетно слънце. Затова в най жарките дни е нужно леко засенчване.
Ехинокактус, както всички други кактуси се нуждаят от свеж въздух. Затова лятото е най добре да се изнесат на открито и да останат до есента там. Закалявят се и стават устоичиви на вредители.