Семейство Амариллисови.

Родината им е тропическа Америка. Красиво  луковично растение с белоснежни, събрани в чадърче  ароматни цветове. По форма, цветчето прилича на нарцис. Първият цъфтеж започва  през октомври до късно през зимата. Втори път цъфти през пролетта. Март до август – период на покой за растението. В това време може да го присаждате. По време на пресаждането се отделят млади луковички(детки). Пресадената лукувица се държи на топло докато не прорасне и се полива умерено. Отглежданият в културата Ехарис едроцветен  Eucharis grandiflora цъфти късно есента и при добри условия в продилжение на няколко месеца. Цветът е с дълга тръбичка на цветоноса достига до 60 см височина, има от 3 до 6 цвята.

Съвети по отглеждането
Температура: Ехарис  е топлолюбиво растение. През зимата не по малко от  16-18 °С. За ускоряване на цъфтежа, температурата се повишава.
Осветление: Ярка, разсеяна светлина или полусянка, не търпи преки слънчеви лъчи.
Поливане: Обилно по време на цъфтене, през март до август обикновенно е в покой затова поливането почти се прекратява, но почвата не бива да пресъхва.
Торене: Пролетта и лятото, до края на цъфтежа се подхранва  през 2 седмици със специален течен тор за цъфтящи стайни растения.
Влажност на въздуха: От врене на време еухарис  се мие с гъба. През лятото периодично се пръска.
Пресаждане: Веднъж на 3-4 години по време на покой като съхраните почвата около корените . Не се препоръчва без необходимост да се отделят луковички тъй като разсаден по единично той не цъфти много дълго. Луковиците се садят на дълбочина 4-5 см. След посаждането на първо време се полива рядко. Необходима е много хранителна почва. Садят се в недълбоки но широки саксии.

Съвети

По принцип еухарис не е взискателно растение и лесно цъфти вяка година даже и при минимални грижи. Ако се постараете, то може да получите  много красиво растение с огромни, ароматни цветове. Ако оставите в голяма саксия много луковици и периодично ги подхранвате то блестящите многочислени листа изглеждат много ефектно. Трябва да отбележим, че еухарис е по скоро единично растение, нуждае се от много място.

Вредители по ехарис

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно,  трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба: Растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).