Семейство акантови.

Родината им са субтропическите райони, Индия. В културата има около 30 вида.

Еантемум хубав Eranthemum pulchellum –това е храст около 1.2 м.височина. Листата са последователно разположени, дръжките са до 20 см дълги, листата са яйцевидни , заострени на върха с грапава повърхност. Цветовете са събрани във класовидни връхни съцветия. С големи , бели прицветници. Венчетата  на цветчетата са петолистни, с асиметрични форми, ярко-сини цветове, около 2.5 см дължина.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена. Зимният  минимум 15°С. Лятото се поставят на открито, в полусянка.
Осветление: Ярка светлина с неголямо количество преки слънчеви лъчи. Подхожда източният прозорец. На южния и западен ще се наложи засенчване
Поливане: Обилно от пролетта до есента.  Почвата трябва да бъде винаги влажна. Зимата поливането се ограничава.
Влажност на въздуха: Периодично се орорсява с топъл душ. При съхранение през зимата в отопляемо помещение саксията с ерантемума може да се постави на поднос с вода.
Пресаждане: Всяка пролет. Почва – 1част торф, 1 част хумус, 1 част листна и 1 част пясък.
Размножаване: Стъблени резници, най вече връхни резници.

Проблеми на отглеждането
Краищата на листата са кафяви и сухи, забавен ръст – прекалено сух въздух. Проверете за поражения по растението от червеният паякообразен акар. Отстранете изсъхналите листа. Периодично оросявайте растението.

Крайщата на  листата са жълто- кафяви- излишък или недостатък на хранителни вещества в почвата.

Листата се свиват - почвата винаги трябва да бъде влажна.

Опадане на листата – при мнго сух въздух в помещението, при излишна влага. Почвата трябва да бъде винаги влажна, но не и мокра. А също така иска температура в помещението.

Листата губят окраската си, изтъняват и изсъхват – при прекалено ярко осветление.  

Вредители по ерантемума

Червеният акар- в междувъзлията на листата се появява паяжина, листата стават меки, отпуснати и падат.
Мерки за борба: Растенията се изтриват със сапунен разтвор с гъба или под топъл душ. Периодично се пръскат. При много големи поражения може да се пръска с разтвор на актелик (0.15%).

Листни въшки - ако  през лятото растението е на открито, повече в градината  то трябва да се направи профилактика за листни въшки. Тези вредители много бързо унищожават пъпките, съцветията, младите листа.
Мерки за борба: Силно увредените листа или леторасти се отстраняват. След това  се пръска с децис, актелик, инта-вир. Може да повторите обработката.

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.