Семейство бромелиеви Родина-Централна и Южна Америка, Антилски острови.

В природата съществуват около 55 вида. Видовете получили распространение като стайни растения се отличават  с това е са невзискателни.



Билбергия великолепна Billbergia magnifica –
Това е епифитно растение. Цветовете са в просто рехаво сведено съцветие до 20-30 см дълж., с гъсто мъхеста ос. Листата на цветоноса и прицветниците на долните цветове са едри, овални или издължени, малко асиметрични, слабо мъхести. Венчелистчетата са линейни, спирално завити по време на цъфтеж, 7 см дълж., сини при върха. Тичинките също са сини. Плодовете са месести. Листата не са многобройни, много дълги (до 70 см при ширина 3-8 см) почти изправени, събрани в тръбеста розетка. Много твърди, с тъмни шипове по краищата и заострен връх, от външната страна покрити с дребни бели люспици, разположени под формата на линии с различна  ширина. Цъфти през лятото.



Съвети по отглеждането

Температура: Билбергията  предпочита умерена температура - лято около 20 - 25°С, зимата около 16-18°С, минимум 13°С.
Осветление :Ярка разсеяна светлина. Добре расте на източно и северно изложение.
Полив : не всички билбергии имат добре изразена розетка на листата затова може да се полива  направо в почвата, както всички  стайни растения.  Пролетта и лятото достатъчно обилно, а зимата умерено взависимост от температурата.
Торене : подхранването с торове се извършва през пролетта и лятото. За подхранване се прилагат специални торове за бромелиеви, извършва се  през 2 седмици. Може да използвате  и тор за стайни растения но в ½ доза.
Влажност на въздуха: Билбергия се нуждае от периодично оросяване.
Пресаждане:За пресаждането се използва субстрат, състоящ се от 1 част лека торфена почва, 1 част торф, 1 част листовка и 1 част хумусна почва, с примес на пясък. Може да се отглежда в смес от горски мъх, листовка, торф и пясък (2:2:1:1). Може да се използва и специален субстрат за бромелиени, предлаган по магазините. Подбира се саксия, която да не е много дълбока, най-добре е да се използват широки съдове. В продължение на 2-3 седмици, пресадените растения се поливат много внимателно и не се подхранват.
Размножава се от семена и издънки. Семената се засяват в стрит сфагнум или торф с добавен пясък. Преди засяване се промиват в слабо-розов разтвор на калиев перманганат и се подсушават. Поддържа се температура 21°С, влажност на въздуха и редовно се проветряват и пулверизират. След появата на листа, растенията постепенно се приучват на сух въздух. Когато израстнат 2-3 листенца, се пикират в подходящи саксии.

Издънките се отделят при пресаждане, през март. Страничните стебла и прикореновите издънки се отделят много внимателно, след като са достигнали дължина не по-малко от 20 см. Срезовете се посипват с дървен въглен на прах и се засушават в продължение на няколко часа на прохладно, проветриво място. За стимулиране образуването на корени, може да се използва и стимулатор за вкореняване. След това прикореновите розетки се засаждат в субстрат, състоящ се от една част листовка, една част хумусна почва и две части пясък. Или едър промит пясък, дребен керамзит или парченца тухли. Резниците - в перлит, смесен с дълговлакнест торф.

Резниците могат да се вкореняват и в субстрат за възрастни растения с едър пясък. Оптималната температура на въздуха е 22-26°С, но субстрата трябва да се подгрява, за да не пада под 25°С. За увеличаване на влажността, резниците се покриват с буркан или прозрачен плик. Около резника, между листата се забождат 3-4 подпори, така че да не докосват плика. Покритието се пристяга отдолу с ластик. Така капките влага ще се стичат не по листата, което може да предизвика загниване на резника, а по вътрешната страна на плика.
Невзискателноста на билбергията се състои в това, че по -леко понася сухият въздух в стаята от другите бромелиеви. Не се плаши от студеното течение. Понася достатъчно ниски температури до 2-3 °С ,обаче  по -добре е да не допускате по ниска от 10-13°С за дълго време.
Билбергията произхожда от места с ярка светлина, с изразен сух период на покой. Затова за тях е желателно  понижение на температурата  през зимата и такъв режим на поливане,само колкото да не пресъхва почвата. Растенията са с ярко  изразена фуния на листата  в този период не се оставя вода в розетката.

Вредители по билбергията

Бромелиева щитоносна въшка – заселва се от двете страни на листата. Заразените листа жълтеят и утмират.
Мерки за борба : вредителите се почистват от двете страни на листата с гъба натопена в разтвор  на инсектицид(актелик 15-20 капки на 1 л.вода) или пръска с този разтвор.

Галова Нематода - микроскопични кръгли червеи, които живеят в почвата и увреждат корените на растенията.Увредените корени на растенията не могат да поемат достатъчно хранителни вещества и постепенно умират.
Мерки за борба:  За сажаление заболелите от галова нематода растения трябва да се унищожат, но ако пораженията по корените са все още малко, можете да се опита следното: Извадете растението от саксията и унищожете пръстта.Измийте корените и отрежете удебеленията. Използвайте нова саксия за засаждане. При силни поражения  напръскаите  инсектицид (фуфано,актелик,каебофос).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар.
Мерки за борба:  Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата. Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.

Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза.
Мерки за борба:  При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнилна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди