Семейство кокичеви.

Хипеаструмите (Hippeastrum sp.) са род от семейство Кокичеви Amaryllidaceae, като тяхната родина е Южна Америка. Родът съдържа над 60 естествени вида, които рядко се култивират. Единственият естествен вид, който се среща по-често е H. papilio. Много често хипеаструмът се бърка с амарилиса, заради дългогодишното използване на общото наименование "амарилис" в индустрията. Амарилисът (Amaryllis sp.) е род от същото семейство, но с родина Южна Африка. Родът съдържа един единствен вид – Amaryllis belladonna.
Най-съществената разлика между амарилисите и хипеаструмите е в периода на цъфтеж – хипеаструмите цъфтят пролетта до лятото, докато амарилисите цъфтят есента. Има сериозна разлика в структурата на листата и най-вече цветоноса (при хипеаструмите той е кух, докато при амарилиса е плътен), в структурата на луковицата.
В голямата част от случаите в домашни условия се култивира изкуствено създадените сортове на хипеаструмите. Със създаване на нови сортове се занимават редица компании съсредоточени предимно в Холандия, Северна Америка и Южна Африка и един много специален доставчик от Австралия, от където обаче не се осъществява внос в рамките на Европа и Америка.

Съвети по отглеждането

Температура: В период на вегетация оптимално-17-23°С. В период на  покои луковицата се съхранява при 10°С.
Осветление: Ярка разсеяна светлина. Засенчвайте от прякото слънце. След цъфтеж  е необходимо пълноценно слънчево осветление за развитие или съзряване на луковицата.
Полив:Обилен по време на цъфтеж – почвата трябва да бъде винаги влажна. В период на покой се държат сухи.
Стъблата се срязват, само когато  напълно е изсъхнал. Постепенно полива се съкращава а след това  поливането съвсем престава. Периодът на   покой  продължава 6-8 седмици в период на февруари. Затова лукувицата  може да се извади от саксията , отделят се „детките” и се пресажда майчиното растение.
Торене: един път на една – две седмици с течен тор, а за цъфтящи стайни растения разтворен  в препорачаната концентрация. Подхранването започва когато, когато листата започнат да увяхват.
Влажност на въздуха: Ако растението се намира в помещение със сух въздух, то може леко да се ороси . Не може да  оросявате   цветовете или листата а също и луковиците в период на покой.
Пресаждане: Примерно веднъж на 3-4 години по време на период на покой. Почва от 2 ч глина и хумус, 1ч листна, 1 ч торф и 1ч пясък.
Размножаване: Дъщерни луковички по време на пресаждане,семена.

Проблеми по отглеждане
След посаждане на луковичките  растението не расте макар условията да са добри-извадете луковицата и проверете нейното състояние, тя трябва да бъде здрава и твърда на пипане. Ако  в течение  на 1.5 месеца след посаждането луковицата не порасне  , то тя е нежизнеспособна.
 На втората година  от луковицата не расте филиз – това се случва от недостатъчно хранителни вещества в почвата през първата година.  Винаги се подхранват растенията докато не повяхнат листата напълно.
 Листата на растението стават бледо зелени, цветовете поникват  - възможно е растението да не е поливано дълго. По време на цъфтеж полиа е много по обилен, почвата да бъде през цялото време влажна.
Растението отначало расте добре  а след това се забавя растежа – възможно е повреждане на луковицата от вредители.  Проверете няма ли личинки в почвата и обработете с инсектицид.
 Цветовете потъмняват или чернеят – прекалено хладно или влажно. Срежете повредените цветове а растението пренесете в по топло място.
 Цветовете стават бледи – много слънце. Засенчете хипеаструма от пряката слънчева светлина.
 Листата стават бледи и меки – ако е много мокро.  Направете в саксията добър дренаж и отверстия. Преди следващото поливане даите на почвата да подсъхне напълнхипоаструм не цъфти – ако не епредоставен период на покой, ако в предходната година не е подхранвано, ако не му е достатъчно светло или прекалено хладно .