Семейство бромелиеви.

Гуцманиите са род, представен от около 160 вида. Произхождат от субтропическите и тропическите гори на Централна Америка. На височина могат да достигнат до 50 – 60см. Листата им са издължени с форма на меч, жилави и израстват близо до почвата. Цветовете са разнообразни по форма и цвят – жълти, оранжеви и червени.При гуцаниите липсват бодли както при останалите представители на сем. Ананасови, което ги прави предпочитани стайни растения. Цъфтят доста продължително време – до половин година при създаване на подходящи условия в дома.

Най-популярните видове които се предлагат за продажба принадлежат към езичестата гузмания (Guzmania lingulata) - листата и достигат 25 - 40 см дължина. Цветоносното стъбло достига 30 см височина. Има сортове с различна багра на прицветните листа, като Samba, Flamea, Surprise, Fortuna и др. Миниатюрният вариетет на езичестата гузмания (Guzmania lingulata var. minor), при която съцветието й достига до 15 см височина. Guzmania-Hybride Rana - хибриден вид с оранжево оцветени прицветни листа. В последните 2 години съцветията от гузмания навлизат и предлагани като рязян цвят за направата на ефектни букети и аранжировки.

Съвети по отглеждането

Осветление: Растението обича светлина, но не трябва да е пряка. Вирее добре, поставено в близост до прозорец и на полусянка.
Температура: Температурата трябва да е умерена през лятото 20-25° С, а зимата 16° - 18° С, минимум 15°С. Обича топлината. Ако температурата падне под 10ºС, трябва водата от розетката да се изсипе, защото ще се получат кафяви петна в основата й и може да загние.
Поливане: Полива се в розетката и около корените по време на растежа през пролетта и лятото. През зимата напояването е ограничено или умерено в зависимост от температурата в стаята. В студените дни дръжте съд с водата за поливане в отоплявана стая и използвайте нея. За поддържане на висока въздушна влажност пръскайте растението ежедневно с вода. Ако преполеете обаче, има опасност от загниване на листата в основата на розетката.
Пресаждане: Гузманията се пресажда по необходимост - в началото на пролетта. Почвена смес може да се направи от равни части градинска пръст, торф, листовка и угнил оборски тор, примесен с пясък. Може да се потърси и специална смес в цветарските магазини.
Торене: Торене се прави през пролетта и лятото веднъж месечно със специален тор за бромелиеви или за цъфтящи растения, но дозата трябва да е намалена на половина.
Размножаване: Размножава се чрез дъщерни розетки, които се отделят при появата им от майчиното растение и се засаждат се в немного дълбоки и по-широки саксии.

Вредители
Когато са поразени от вредители, листата на растението пожълтяват и умират, а то спира да се развива. Това може да се дължи на листни въшки, които засягат горната страна на листата. Когато се налага третиране на растението с препарати срещу вредители, трябва да се внимава препаратът да не остане в розетката.

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Бряшнян молец-поврежда листата а на негово място се заселва саждеста гъба. Растението спира да расте, листата жълтеят и ако не се вземат мерки то може да умре.
Мерки за борба:Гъбка със спунен разтвор се изтриват листата от двете страни. При по силни поражения се пръска с фунгицид.

Паякообразен червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик




Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама